Double (vkook)

38

-Имаш толкова голям късмет, че сестра ти не разбра!- извика Юри, крачейки из широкия си кабинет. Техьонг бе седнал срещу него с наведена глава. Бе сплел нервно пръстите на ръцете си, а устата му бе пресъхнала. Не очакваше, наистина не го очакваше. Бяха минали три дни от приключението им в ресторантчето, Кук все още ходеше трудно и в момента си почиваше в стаята им. Отсъстваше от учебните занятия с предтекста, че е хванал настинка, а Техьонг слушаше конско вече за втори път от Юри.

-Не разбирам, защо точно там Тае. - продължи пискливо да го напада, докато разрошваше светлите си коси.

-Имаш късмет, че Ера я няма. -допълни,отпускайки се шумно върху стола си, леко запотен и задъхан от всичкото викане и обикаляне из стаята вече от тридесет минути. Точно така. Малко след закуската им в ресторантчето, Ера получи обаждане и се наложи спешно да тръгне. Така и не си казаха чао, защото Техьонг бе зает да........бе зает с друго. Очакваха скоро да се върне всъщност. Излишно бе казала на Юри, че до няколко дни ще се върне, за да довърши започнатото. Каквото и да значеше това.

-Охх... Виж Техьонг....- Юри се приближи към него и заговори с по-мек тон. Изрече го тихо с цел да го предразположи леко.

- Извинявай, че ти виках така, но като бъдеща част от семейството ти и приятел от детство бих ти се навикал отново.- Тае го погледна жално щом чу думите. Сериозно ли?! Виждаше колко зле изглежда и всичко, а му каза, че би му се навикал отново....

-Но като психолог...... -въздъхна още веднъж, все още подреждайки мислите в главата си.

- Не се чувствай виновно. Щом и двамата сте желаели това, то тогава няма какво да се направи. Било е правилно решение в главите ви, но Тае......- отново пое въздух. Признаваше си, дори като психолог бе трудно.

-......Трябва да изясните чувствата си.- Юри най-накрая довърши мисълта си, сигурен , че се е изказал по възможно най-добрия начин.

-К-какво имаш предвид под чувства?- Техьонг проговори за пръв път през изминалия половин час и устните му сухо залепваха една за друга, правейки изказването му още по-трудно. Тае силно вярваше, че Кук е просто приятел. На когото той отчаяно искаше да помогне. Нищо повече от това. Още от начало бе решен, че всичко което е по някакъв начин повече от приятелско взаимоотношение между тях, ще изчезне след оправянето на проблема. Това време бе близо. Джънгкук вече го преодолял почти напълно, а това значеше, че "мисията" на Техьонг скоро приключваше.

-Правим го само с цел да се оправи и ти си този, който даде идеята!- изправи се и се извика, усещайки малката доза на гняв и ярост да изпълва вените му. Стисна дланите си в юмруци и се усмихна криво и иронично. Взаимоотношенията им не бяха нищо повече от приятелски, нали? Именно. Тае искаше просто да помогне на приятел. Още от началото идеята беше Кук да оздравее. Близостта им и всичко свързано с нивата и секса бе единствено в опит да му се помогне. Нищо повече, нищо по-малко. Тае погледна Юри, пробивайки очите му с поглед и подпря длани на прекрасното му бюро, което както винаги бе затрупано с документи.

-Знаеш по-добре от мен, че за него съм приятел. Някой, който му помага да преодолее травмата си и да оправи проблемите си. Никога......- пое си дъх, а думите излизаха с трепет.

-Никога не сме били и никога няма да бъдем повече от приятели!- погледна гневно още един път и затвори вратата на кабинета след себе си, без да остави за последно думата на психолога. Юри въздъхна след като остана сам.

-Кога ще го видиш Техьонг? Кога ще го проумееш? - облегнат глава назад и затвори очи в опит да помисли.

Техьонг вървеше гневно из коридорите. Точно така, просто и само приятелски отношения.

Без любов. Без желание. Без чувства.