Double (vkook)

17

Тае внимателно отвори вратата на стаята си и набързо се огледа. Знаеше,че ситуацията, в която ще попадне ако Кук си бе вкъщи,щеше да е най-неловкото нещо. Набързо затвори след себе си и се запъти към мини кухнята за да си вземе нещо за пиене. Усещаше гърлото си прекалено сухо и дразнещо. Отвори хладилника и взе първата бутилка вода, която видя. Изгълта я до половината и тръгна да затваря вратата на охладителната система. Очите му се спряха върху познатата до болка черна коса.

Крайниците му изтръпнаха, а шишето вода се бе разляло на пода в рамките на части от секундата. Странни и неприятни тръпки минаха по грабначния стълб на Техьонг. Имаше нещо много странно в лицето на Джънгкук. Той...........се усмихваше. Тае преправи гласа си и реши да наруши натежалата тишина.

-Х-хей....добре ли си?- Попита тихо, припомняйки си сълзите му от тази сутрин. Лек истеричен смях напусна устните на Кук. Нещо не бе както трябва. Техьонг го осъзнаваше.

-Разбира се, че съм добре Техьонги.

"Хъх Техьонги ли?!"

Тае повдигна подозрително вежда. Огледа внимателно лицето на чернокоското. Широката усмивка не слизаше от ъгълчетата на устните му и това беше далеч от нормалното му положение.  Леки капчици пот лъснеха върху челото му. Продължаваше да прехапва вече подпухналата си и червена долна устна. Отвреме на време прокарваше езикът си по горната и завършваше в лявото ъгълче, след което рязко го прибираше само за да повтаря движенията отново и отново.

Техьонг преглъщане сухо и жадно при вида на провокативните действия. Беше прекалено трудно да откачи погледа си от лицето на Кук. Прехапваше вътрешния край на бузата си в опит да устой достатъчно дълго.

"Мамка му"

Не се сдържа, приближи се опасно близо до тялото на Джънгкук и реши да използва сигурно 4-те сантиметра дължина, с която го превъзхождаше, за да го погледне достатъчно провокативно. Кук се подсмихна още веднъж, като зарови лицето си във врата на бронзовокоското. Започна да ходи бавно напред, докато Техьонг реши да плъзне ръката си по кръста му и да го накара да замръзне. Отдели лицето му от свивката на врата си и внимателно обхвана брадичката му.

Гледаше право в очите му. Дишаше тежко. Усещаше огромната доза адреналин, която преминаваше почти болезнено през вените му. Затегна хватката си около кръста на момчето и бавно започна да приближава лицата им. Усещаше ледено студен дъх да се разбива срещу устните му.

"Мамка му, мамка му, мамка му!"

-О хайде де...знам че го искаш Тае.- Още една истерична насмешка се отдели от червеникавите устни на чернокоското. Той прокара снежно белите си пръсти по дължината на долната челюст на Техьонг, който пък от своя страна усещаше парещо изтръпващия ток, разменящ се между чуждата кожа и тази на лицето му.  Изведнъж тялото започна да го пари.

Усети раздираща горещина във всяко кътче на тялото си.  Единствено студената ръка, докосваща лицето му бе причина да успее да се задържи на краката си. Усещаше толкова много неща, които неможеше да найменува. Усещаше ги да подскачат вътре в него, състезавайки се едно с друго за надмощие. Беше на предела на здравия си разум и скоро щеше да изгуби контрол. Знаеше го, бе наясно с желанието си и въпреки това ме чувстваше вина. Чувстваше го правилно.

Плъзна ръцете си нагоре и обхвана с тях лицето на чернокоското. Не откъсна погледа си от очите му. Бяха все така блестящи и големи, но и някак различни. във всяко едно движение което правеше имаше нещо различно. Може би беше заради напрегнатата ситуация, или просто нещо което не бе забелязал преди, но нямаше значение. На Техьонг му харесваше. 

Харесваше му прекалено много.

"О, Джънгкук.."

Отново стана кратко:/ не бях сигурна дали да го кача, но все пак да продължа ли следващата глава като 18+ или да разваля момента?