Double (vkook)

20

Тае внимателно отвори вратата към стаята, която делеше с Кук. Забеляза все още спящото момче под огромното одеяло и грациозно влезе с балетна походка. Настани се в крайчеца на леглото и внимателно пое няколко мокри от потта кичури коса. Започна да ги върти покрай студените си пръсти и лека усмивка се прокрадна върху лицето му. Гледката бе толкова невинна и в същото време греховна. Техьонг се наведе до спящото момче и жадно вдиша миризмата от косите му. Странен аромат на ванилия и боровинки изпълни дробовете му. Чувството бе достатъчно опияняващо и подтикващо за Тае, за да иска още и още. Облегна се на лакти и продължаваше да гали косите на момчето. 

-Т-тае?- Кук разтвори бавно очите си и проговори немощно. Гледката бе меко казано удивителна в очите на Техьонг. Внезапния изблик на чувства правеше опит да го подтикне да вземе чернокоското в прегръдката си, но може би от части съзнанието му и здравия разум пречиха. 

-Хей. -Усмихна се широко пред любопитния поглед на Джънгкук. 

-Боли ли те Кук?- вече по загрижено, гласът на Техьонг стана с една степен по дълбок. Вибрациите от дълбочината му изпратиха малка тръпка по ръцете на чернокоското, така че да настръхнат приятно. 

-А-аз... малко.- Призна той и стисна силно завивката. Сведе поглед надолу и затрепери едва видимо.

-С-съжалявам Т-тае а-аз прос-- Техьонг скочи щом разбра на къде отиваше изречението и побърза да го прекъсне. Хвана силно талията му и го придърпа в скута си в една лека но и силна прегръдка. Кук зарида тихо сгушен в гърдите на Тае. Изпотените му длани намериха пътя към широкия гръб на момчето и силно обхванаха лилавия плат. Сърцето на бронзовокоското се преобърна заедно със стомаха. В момент като този имаше едно единствено изречение, което запълваше главата му.

"Искам да го защитя"

"Искам да го пазя повече от всичко"

-Искам да ми кажеш какво се случва Кук.- Тае подхвърли в тишината щом момчето бе успокоило плача си. Нямаше намерение да остави всичко така. Сам се бе забъркал в това, въпреки че бе на ясно че нещо се случва. Знаеше го и все пак се отдаде на желанието. Това може би бе момента в който трябваше пак да го направи. А желанието му бе именно това. Искаше да продължава да държи крехкото тяло в прегръдките си. 

-Аз..... немога Тае- Джънгкук стисна още по силно захвата си върху гърба му. Не смееше да вдигне главата си и да го погледне в очите.

-Няма да те пусна докато не ми кажеш- Ахх. Гласът му ставаше все по дълбок и по дълбок. Кук можеше да се закълне, че това най-вероятно щеше да се превърне в любимото му нещо. Не се сдържа и го погледна чудато. Изражението на Тае бе толкова сериозно, но в същото време предразполагаше. Изглеждаше толкова страшен, но и загрижено мил.
 
-Можеш да ми се довериш- Добави милвайки бузата му със опакото на дланта си. Кук се предаде.

-Аз................аз съм... Ох.-Кук пое тежко глътка въздух.

-Техьонг болен съм.- Заяви сериозно гледащ право в дълбоките лешникови очи пред себе си.
 
-Болен?- Сериозното изражение започна да се заменя със странна и неразбираща гримаса. Загрижената нотка в очите му се разложи и уголеми още повече.

-Имам Дисоциативно разстройство  на идентичността. -Добави вече мъртвешки спокоен.

-Моля?

Най-накрая даскало свърши, отивам на почивка и обещавам да съм по-активна все пак ще имам много свободно време. Ако някой следи историята ще задам въпрос. Каква ще е реакцията на Техьонг според вас :3?