Double (vkook)

50

-И аз теб! - грамадна тежест напусна тялото му и лекотата на сърцето му го накара да поднесе опората си. Изплъзна се и падна върху чуждото тяло, без да нарани плътта под себе си. Сега вече нищо не криеше. Бе признал себе си и съзнанието му бе свободно да си почине, поне за малко. Кук го придържаше с малките си длани близо, сякаш притеснен момента да не свърши. Бе заплел пръстите си, обхванал врата на Техьонг и ясно подсказваше, че ще откаже скоро да ги разплете. И двамата трайно се опитаха да запечатат момента в главите си. Бяха чувства, дълго чакали да бъдат признати. Сега бяха сами, един върху друг. Тишината поглъщаше телата им докато единствените звуци излизайки от поемането на въздуха в белите им дробове. Скоро Техьонг се надигна и бързичко започна да действа по голото тяло под себе си. Джънгкук бързо схван за какво става въпрос, но не мислеше да се съпротивлява. И той го желаеше, може би повече и от Тае. Когато обичаш някого, нормално е да го желаеш........по всеки възможен начин.....

-Сигурен ли си?- Техьонг прекъсна за момент и попита с възможно най нежната нота в гласа си. Думите се завъртяха във въздуха карайки Кук само да кимне. Тихо и спокойно, без допълнително движение. Не бе сигурен в гласа си и възможността всъщност нищо да не излезе от устата му, затова реши да разчита само и единствено на кимането. 

-Тогава........започвам......- предупреди, преди да обви чуждата плът по пръстите на ръцете си. Бельото бе премахнато, както и всичко останало по двете момчета. Тръпки се разнесоха из гърба на Джънгкук и приятната хладнина в стаята зави кожата му, карайки я допълнително да настръхне. Скоро и възбудата се разнесе, а кръвта му се разбесня. Температурата в стаята рязко се повиши от действията на момчетата, а тишината и равномерните дихания бързо се разцепиха от силните и гърлени звуци предизвикани от Техьонг. Кук огласяше стаята докато Тае се тласкаше безспирно вътре в него.

-....Агх... Техьонг......- крещеше силно измежду писъците и тук таме нежните стонове

-По.....дълбоко...- подканваше докато здраво стискаше потните бронзови коси в дланите си. Потта от тялото на Тае бавно се плъзгаше и събираше в дадено място, падайки и смесвайки се с тази на Кук. Червенината прокраднала се в бузите на Джънгкук отказваше да напусне и с всеки тласък ставаше все по наситена и по наситена. Скоро откачи едната си ръка от косите и рязко заби късите си нокти по гърба на Техьонг.

-Ъгх мамка му.....-изпсува бронзовокосия отдаден напълно на удоволствието. Слюнката им се премесваше, докато стоновете продължаваха да излизат, все по силни и по силни от устата на Кук. Скоро момчето започна да крие лицето си в опит да спре звуците. Тае се усмихна перверзно на гледката. Насълзените очи и изражението да Джънгкук гласяха "ахх...още" докато устните му бяха възспрени от това да го кажат. 

-Викай- нареди Техьонг, уви без Кук да се подчини. Погледна го с полу присвити очи и рязко се заби още по на дълбоко.

-АХХ...- Джънгкук не издържа...

-Точно така, викай- подкани още веднъж Техьонг.

-..Н-но....- Кук опита да обясни нещо, но безуспешно.

-Няма нищо...нека те чуят- Бронзовокосия погали черните коси, правели последният си тласък в момчето....

-Нека всички разберат.........колко много те обичам...

Ии след огромното забавяне, това е некста. Официално това е края, но неофициално ще пусна още няколко допълнителни глави, нещо като допълнение и разяснение към това как околните реагират на връзката им и как изобщо разбират за нея.. Не знам какво мислите за историята като цяло, ако ви се занимава може да оставите по едно коментарче иииии предполагам че това е всичко ~~