Double (vkook)

15

Техьонг започна да долавя странни и леки вибрации под ръката си. Продължаваше да се приближава все повече към чуждото лице, но странното действие пробуди любопитството в малкото чист разум останал в главата му. Отвори леко очите си и за секунда прокара погледа си по цялата повърхност от лицето на Кук. Потръпна леко и за части от секундата успя да се дръпне на три крачки разстояние.

Ръката му все още стоеше вдигната, докато пръстите му изтръпваха все повече и повече. Погледа му все още застопурен върху този на Джънгкук. Момчето стоеше неподвижно. Ръцете му бяха стиснали плата на дрехите, с които беше облечен. Прехапваше долната си устна достатъчно силно, за да потече кръв всеки момент от нея, а очите леко притворени, даваха път на сълзите му да се стекат надолу, образувайки мокри пътечки чак до брадичката.

"Какво се случи?"

Тае продължи да гледа виновно, но и някак любопитно. Искаше да попита какво става. Не бе нормално при едно докосване по бузата да се разплаче. Но уви ето го и Джънгкук, чийто сълзи не спираха да се множат една след друга. След като си пое дълбоко въздух, Техьонг несигурно направи крачка напред. След това още една. Не бе толкова близо колкото преди, но и така ставаше.

-Кук......-Проговори леко и равно, като не спираше да гледа в лицето на чернокоското. Отговор обаче нямаше.

-Джънгкук.......-Втори опит мина безуспешно, след като момчето не си направи труда дори да вдигне погледа си.

-Хей..-Тае повиши тон леко раздразнено и бързо хвана лицето на Джънгкук в ръцете си. Стисна бузите му и избърса мокрите следи от все още стичащите се сълзи. 
-Джънгкук погледни ме - Най-накрая молбата бе изпълнена. Кук разтвори очите си по-широко и леко започна да ги насочва към погледа, който за момента го пронизваше.

-Виж..... всичко е наред.- Успокойтелната нотка в гласа на Техьонг попиваше приятно в стените на стаята.

-А-аз ..... съжалявам.-Кук прозвуча някак дрезгаво и несигурно. Чернокоското побърза да се отскубне от прекрасните дълги пръсти на Тае преди да е успял да каже още нещо. Докато успя да се усъзнае Техьонг вече бе сам в музикалната стая. И ето още едно нещо, което да пронизва съзнанието му с въпроси.

"Страхотно! Нямам думи"

Момчето излезе от стаята леко раздразнено и продължи да крачи по хладните коридори до края на учебните си часове. Намерение да посети някой от тях нямаше. В главата му имаше достатъчно неразгадаеми въпроси и без тези по математика и английски. Извади телефона си и набързо написа съобщение на Джимин. Поне него не биваше да притеснява все пак бяха най-добри приятели. След като в рамките на две изречения успя да напише нужното на приятеля си, той натисна зеления бутон, на който пишеше "изпрати" и без да чака отговор прибра телефона си обратно.

Няколко въздишки се отделиха от устните му докато се чудеше, с какво да запълни свободните си три часа освен с това, че досадните въпроси сигурно щяха да го преследват докато не намери отговорите им. Потърка се зад тила и леко разроши така или иначе рошавата си коса. Запъти се към изхода и след около десет минутно вървене най-накрая се намираше извън средновековната сграда. Огледа се и в далечината мерна пътечка навътре в гората. Загледа я за известно време.

"Какво пък"

След известно време лутане между дърветата, той най-накрая стигна до един приятно осветен зеленикав участък. Малка полянка с тук таме красиви горски цветчета го приветства топло. Времето попринцип беше хладно, но този ден се отличаваше доста от другите, поради странно високите си температури. Скоро щеше да се стопли. На това се надяваше Техьонг. Обичаше топлото време. Обичаше да се разхожда на вън. Обичаше да се усмихва, гледайки към непрестанно греешото слънце.

Седна внимателно на тревата и малко по малко свърши в легнало положение, положил глава на дланите си. Загледа се в малките бели облачета в прекрасно синьото небе и започна да си тананика  редове от текстовете на различни любими песни, докато накрая не започна да се унася. Усещаше клепачите си прекалено тежки. Завъртя се на една страна и бавно затвори уморените си зачервени очи, докато не се унесе в спокоен и приятен лишен от сънища сън. За пръв път от както бе дошъл в академията се чувстваше така спокойно, но и толкова празно.

Главата не е редактирана, затова се извинявам ако има твърде много грешки или повторения. Отново стана кратко, но скоро ще напиша и нещо по дългичко за компенсация, ако въобще има хора, които се интересуват от бозичката ми ;-; Също като цяло главата се получи и доста скучна, но се налага да има и подобни действия, за да не стане така, че всичко да се случва прекалено бързо и неуточнено.(извинявам се и за прекалено многото описания)