Double (vkook)

37*|part 1|

Техьонг затвори вратата на тоалетната след себе си и бавно закрачи в правоъгълното коридорче. Чу тежкото дишане зад най-краината врата и внимателно застана пред нея. Потропа точно два пъти и след като не получи отговор леко побутна дръжката изненадан, че всъщност не бе заключено, а дори леко открехнато. Гледката, на която стана свидетел моментално го накара да преглътне сухо и шумно. Джънгкук бе подпрял гърба и главата си на стената, а от полуотворената му уста излизаха шумни и тежки въздишки. Бузите му бяха зачервени, а очите навлажнени. Косата му, дръпната назад предлагаше прекрасна гледка към порцелановото му и бяло чело.

С едната си ръка придържаше края на панталоните си, а другата от време на време поставяше пред устните си. Тае преглътна още веднъж. Получи поглед изпълнен с желание, пренесен едновременно с невинност и страст. На Техьонг не му трябваше повече от двусекунден поглед, че да почувства тръпките по гръбначния си стълб. Рязко се изстреля извън кабинката и огледа помещението, уверявайки се, че освен тях двамата нямаше никой. Внимателно и тихо врътна ключа на изходната врата и набързо се върна при Кук.

След като заключи и вратата на кабинката, Техьонг се приближи опасно близо до мъжката фигура до себе си. Джънгкук вече се потеше, а въздишките му се смесваха с по силни звуци наподобяващи котешко мяукане. Тае направи доволна крива усмивка и приближи лицето си желателно близо до това на чернокосия. Издиша в ухото му, карайки го да настръхне от срещата на горещия въздух до тъканта му и бавно заговори.

- Кук......кажи ми.....какво желаеш?- постави длан върху гърдите му и внимателно започна да опипва цялата област, стигайки до коремните мускули и обратно. Бавно плъзгаше пръстите си, уверявайки се че създава максимално напрежение у другия. От гърдите премина към рамото и надолу по ръката, стигайки до китката. Въртеше съвсем леко показалеца си върху оголената част на предмишницата на чернокосия.

Усещаше как мускула му се стягаше и отпускаше при всяко различно чувство и действие. Изражението му се развиваше все повече и повече, въздушните му ставаха все по дълбоки и шумни, а стоновете показваха нетърпеливостта и желанието му. Джънгкук се чувстваше отчаян. Искаше да бъде докосван, искаше да бъде целуван и най-вече искаше да усеща Техьонг. По всевъзможни начини. Единственото, което желаеше и за което можеше да мисли в този едничък момент. Другото нямаше значение.

Нямаше значение нито факта, че така строгата сестра нас Тае ги чакаше отвън, нито факта че се намираха в ресторант и най-вече в заключената тоалетна в дъното заведението за хранене. През акъла и на двамата не минаха възможностите за това някой да ги види, чуе или разпознае. Те бяха сами и по важното............... бяха заключени.....

- Искам теб Техьонг. .......- отвърна тихо, задъхано......невинно и истински. Това беше той. Най-накрая това не бе никой друг. Бе той. Бе самият Джънгкук. И той го желаеше, желаеше го наистина.

-Искам те.....