Тих, лек звук започна да се носи из стаята от равните вибрации, които телефона на Те създаваше. Момчето бавно отвори очите си. Усещаше пареща болка в областта на клепачите и около очите си. Застана в седнало положение и зачака замъгленото му зрение да се разсее. След минута две, той най-сетне започна да различава предметите в стаята. Протегна сънено изтръпналата си ръка и внимателно пое телефона си, като с едно минаване по екрана му изключи алармата си. Погледна часовника върху нощното шкафче. 7 минаваше и до учебните часовете имаше известно време.
В следващите няколко секунди момчето бавно се протегна, като остави лека прозявка да си проправи път през гърлото му. Най-накрая буден, Техьонг премахна завивката, която до този момент покриваше само половината от тялото му и бавно се изправи. Един бърз поглед беше нужен, за да бъде установено, че чуждо присъствие в стаята нямаше, нито пък банята бе заета. Странно чувство започна да обикаля гърдите на Тае при мисълта, че Кук го нямаше.
Предната вечер момчето се прибра адски късно. Изненадан от гледката на спящият Джънгкук, Тае реши просто да си легне с надеждата да поспи. Разбира се съзнанието му нямаше такива планове. През по голямата част от вечерта, той беше принуден да се върти на различни градуси, както и да предприема различни видове пози само и само да отдалечи различните изтезаващи мисли.
Всъщност съня, който успя да си набави не беше нещо по различно от 3 часово сънуване на различни изминали случки, включващи така интересното му секвартирантче. Честно на Тае му идеше да крещи. Искаше да си изкара всичко на някой. Искаше да зададе въпросите си без да се притеснява от последствията. Но го бе страх.
"Страха да не бъде отхвърлен"
Техьонг реши да си вземе душ. Приближи се до гардероба и извади чисти дрехи. Не обърна особено внимание на вида им или цветовете. Просто не му беше до това точно в този момент. Взе хавлия и събу пижамата си състояща се от сив раздърпан анцуг и бяла тениска XXL размер. След десет минутно киснене под студените струи вода, той набързо уви кърпата около кръста си и напусна мокрото помещение.
Облече чистите дрехи . Черни прилепнали дънки и тъмно виолетов суичър, не беше кой знае какво, но нямаше особено интересни планове, че да обърне внимание на облеклото си.

ANDA SEDANG MEMBACA
Double (vkook)
Fiksyen PeminatТае най-накрая влиза в така мечтаната си престижна гимназия по изкуства, но проблемите започват да го преследват един след друг, когато среща бъдещия си секвартирант. Джънкук беше странно и потайно момче, чийто действия събудиха дълбоко интереса на...