Double (vkook)

9

Тае се беше настанил симетрично във средата на и без това сравнително малкото легло. Часовете до сутринта се нижеха найстина бавно, а съзнанието му отказваше да почине. Размислите и въпросите му ставаха все по сложни и разполагаха остра болка в слепоочията му. Беше застанал в седнало положение. Завивката го покриваше само до кръста, а коленете му бяха силно претиснати към гърдите от истиналите му длани.

Лека светлина започна да се прокрадва през прозореца. Дъждът и силния вятър бяха отминали малко след странната случка и от тогава единственият звук, който смееше да се разпростре из стаята, беше създаван от стрелките на висящият часовник. Техьонг осъзнаваше, че скоро Джънкук щеше да отвори очите си. Какво се предполагаше да му каже?! " Добро утро?" Или пък да го попита "Как спа?". Та той изтръпваше при всяко малко движение, което спящото момче правеше.

Тае силно опитваше да отговори на въпроса Какво точно се случи?. Опитваше се да си набие тъпи отговори наподобяващи факта, че най-вероятно Кук е сомнамбул.  Не му се искаше всъщност да се окаже че има психично изкривяване. Беше прекалено зайнтересован в явно вече не толкова невинното момче. Техьонг беше найстина прекрасен човек. Ученолюбив, мил и талантлив. Прекрасна усмивка и странна красота сияеща от кремавите му очи. Пукаше му за хората и ценеше крайно приятелите си.

Но ето го сега в студеното легло, мислейки къде точно се бе провалил. Защо се чувстваше така. За първи път в живата си се чувстваше някак гадно. Може би умърсен и крайно грешен. А най-странната част беше това, че всъщност му харесваше. Беше му трудно да повярва, че всъщност го желаеше. Беше му трудно да признае, защо точно не заспиваше.

Техьонг го искаше. Искаше целувката и горещия дъх на чернокоското вътре в себе си. Желанието му да усети топлината на чуждото тяло избухваше в съзнанието му по странен начин. Тае мислише мислите си за крайно грешни. Все едно се подиграваше с доверието на момчето, което и без това не беше сигурно, че има. Те беше осъзнал странното развитие на действията от известно време. Харесваше му Кук да разговаря само с него. Харесваше му, че макар и малко, единственото внимание, което чернокоското обръщаше на тези около себе си беше единствено и само за.... него.

Тае бавно размърда схванатите си пръсти. Болка се разнесе по дланите му, щом ги вдигна от мястото, на което меко казано се бяха заледили. Бавно и леко ги допря до силно почевенелите си бузи и въздъхна тежко при приятния прилив и обмен на топли и студени вълни. Притвори кървясалите си очи с голяма болка и парене и леко започна да поклаща главата си.

"Не, няма за какво да се притесняваш!
Това са просто странните действия на Кук"

При опита да успокой съзнанието си, момчето изръмжа в съгласие на собствените си мисли. Опс. Ето го отново. Спомена за горещия дъх върху врата си. Този път ядосано, Техьонг изръмжа още веднъж и започна да скубе косите си мятайки се в леглото. 

-Ммммм- Лек звук го накара да замръзне на място. Разшири очите си и погледна през рамо. Придърпа завивката, като заби погледа си в туко що събудило ти се момче. Кук стоеше завит до долната си устна и здраво стискаше одеялото. Потърка очите си и показа брадичката си навън. Забеляза любопитния чифт очи върху лицето си.

-Хей- Трибуквената дума излезе леко прегракнало от гърлото на все още полузаспалото момче. То премигна няколко пъти, запитайки мигли и се изправи в седнало положение. 

-Х-хей...-Пискливата нотка и накъсването, под което Тае подложи отговора си ясно го притесниха, след като оправдано покри устата си с длан. Просто беше прекалено неловко.

"М-моля?"

Момчетата се изправиха и започнаха да се оправят. Неловка тишина беше натежала и студено сякаш шамаросваше Тае по бузите. Кук набързо оправи леглото си и се втурна към банята за сутрешни процедури. Бронзовокоското реши да използва момента и грабна бързо телефона си. Докато избираше нужното от менюто, шумно изцъка.

"Сега ще се правим, че нищо не е станало ли?
Нищо ли не помни????
Или го е срам да каже нещо???"

Съжалявам за краткото изпълнение. Не се получава, добре че нямам много читатели хдхд ирония. Но така поне няма кой да разочаровам.