Double (vkook)

30

-Хей Кук.- Тае започна, без да поглежда момчето. Погледа му бродеше из красивото небе и приятната миризма на влажната трева попиваше в сетивата му. 

-Мм?- Измъкна Кук, също толкова заблян. Не се погледнаха, но не беше и нужно. Чувството, което усещаха в дланите си бе достатъчно. 

-Съсредоточи се във звука. Наоколо няма хора.-Обясни Техьонг.  Изправи се от мястото си и погледна съсредоточено в обърканото изражение на Джънгкук.

-Защо?- Малкия не схващаше, какво се случи туко що. Да не би учителя да се кара на някой или нещо такова?

-Имам чувството, че чувам река.- Тае тръгна бързо и непоколебимо към гората, без да чака отговор. Кук стреснато се изправи и тръгна след него. Те беше прекалено бърз. Чернокоското се затича в опит да го настигне.

-Техьонг чакай!- Извика запъхтяно и накъсано. Техьонг вече бе навлезнал в началото на гората, когато се обърна рязко. Кук спя от лявата му страна и подпря задъхано ръце на коленете си в опит да нормализира дишането си. 

-Дженсън излишно обясни, че е забранено да влизаме в гората!- Извика , щом си пое достатъчно голяма глътка въздух.  Техьонг се усмихна самодоволно. Честно, Кук не харесваше точно тази усмивка. Изглеждаше страшно, предизвикателно и непоколебимо. Да не говорим, че не даваше ясна представа, за това което следва. Така Кук се объркваше и нямаше на идея какво би могло да се случи. Това го плашеше прекалено много. Сега стоеше пред Техьонг, преглъщайки тежко. Можеше само да се моли момчето да се съгласи с него и да се върнат бавно и тихо, ако може без никой да ги вижда или да разбира, че са влизали в гората...
 
-Това означава, че сме само двамата. Интересно, не мислиш ли?- Произнесе предизвикателно и продължи да крачи грациозно по странно хубавата и широка пътека. Красиво наредената кълдаръмена пътечка, успокояваше Кук до някаква степен. Значи все пак е пригодена за хора. Честно да си признае , очакваше буболечки, мечки вълци и зайци изкачащи стряскащо от храстите. Пътека ли?

Хмммм......може би си представяше зикзакообразна кална и тясна линия наподобяваща пътека. Тук таме с някое камъче или рязък завой. Паднали високи и опасни дървета, препречвайки пътя. Но уви такова нещо нямаше. Клоните и листата на дърветата бяха разположени на доста високо, така че момчетата разполагаха с доста добра видимост. По голямата част бе равна, така че не се налагаше да се катерят, спъват или стъпват в калта. И не след дълго Техьонг спря. Кук бе зает да се оглежда внимателно и предпазливо, така че не забеляза спрялата фигура точно пред лицето му. Бутна се в широкия гръб на Тае и стреснато подскочи.

-Внимавай принцесо!- Бронзовокоското се усмихна мило и се дръпна от лицето на Джънгкук, така че да открие приятната гледка пред очите му. Не бе точно река,на каквато Тае се надяваше, но пред очите си, Кук видя прекрасно и бистро планинско поточе. Водата не бе дълбока. Бе кристално чиста и прозрачна, за разлика от зелената и блатясала вода в езерото. Малко дървено мостче се извиваше над поточето, а от другата му страна приятна беседка от същия вид дърво гледаше към бистрата вода. Бе приятно и слънчево. Тихо и спокойно. Мястото бе идеално за почивка и отдих. 

-Водата е студена!- Възкликна чернокоското щом се наведе и потопи шепите си.  Тае побърза и клекна до него със същото намерение. След като намокри едната си длан, той внимателно мина с нея през бузите и челото на Кук. Действието бе приятно, затова малкия не си направи труда да измрънка.

-Ааагх.....- Странен звук достигна до ушите на Джънгкук и той стреснато се изправи, оглеждайки се в различните посоки. Тае забеляза нещо. В далечината от другия бряг. 

-Тц. Кук тръгваме!- Викна и ловко хвана Джънкук за китката, влачейки го към същата тази пътечка, по която по-рано бяха дошли. 

-Какво беше това?- Гласът на чернокосия потреперваше от страх и притеснение. 

-Ммм... предполагам две ненаситни животни. Ако мога така да ги нарека.........

"Ах Джимин"

Техьонг се подсмихна доволно и продължи да крачи напред, все още дърпайки Джънгук зад себе си.