-Какво щеше да направиш ако знаеше, че това ще се развие по този начин? - попитах със сълзи на очите си. Избягвах погледа му, но неговият упорито преследваше моя.
-Ако знаех, че да те обичам ще бъде толкова трудно, нямаше да отворя онази проклета вр...
Приятелите ми винаги са изглеждали малко надменни, но щом си част от техният кръг, винаги има рамо, на което да плачеш. Включително и сега, когато Ерика плачеше за разбитото си сърце, а аз и Лея се опитвахме да я разсеем. Реших, че ще бъде невъзможно, докато Лея не извади телефона си, пускайки някакво смешно клипче, на човек, който в буквален смисъл превъртя на сцената, пред стотици души. С всяка една изминала секунда, усмивката на Ерика се завърщаше малко по малко, докато не започна да се смее с глас, докато момчето в клипа започна да повръща в ефир. Не разбирам каква е смешната част на този клип, но въпреки това се усмихвах. Щом Ерика спря да плаче се прибрах у дома, за да помогна на мама, но я заварих с нов пациент.
Повдигнах вежди и поздравих момчето седящо върху диванът ни, но така и не получих отговор. Качих се в стаята си за да не преча, но имаше нещо наистина странно в това момче. Защо не бе свалил шапката си и защо млъкна веднага щом влязох? Разтърсих главата си, опитвайки се да премахна излишните мисли. Но нещо все ме връщаше към тях. С какво е по-различно от другите това момче? Слязох по стълбите и надникнах към кабинета на майка си, където се бяха преместили. Вратата беше затворена, но нещо ме караше да се залепя за нея, опитвайки се да чуя за какво си говорят, но единственото, което постигнах беше да падна на пода, отваряйки широко вратата. Забелязах с периферията си как момчето мигновено вдигна качулката си, скривайки лицето си. Погледнах към майка си, а тя ме гледаше неудобрително.
-Мина, търсиш ли нещо? - попита тя, натъртвайки на името ми.
-Аз щях да те попитам... Нещо.-излъгах набързо.
-Какво има?
-Забравих... - започнах преди момчето да се изправи от мястото си и да ми подаде ръка. Не знаех дали да я поема, но му се доверих, а той ми помогна да се изправя. Остави някаква визитка на майка ми и си тръгна без да каже нищо. Щях да я попитам какво му е, но щом забелязах ядосаният ѝ поглед се отказах. Защо изобщо се занимавам, той не е по-различен от всички други!?
Но може би точно там беше грешката ми. Помислих го за един от многото. Но той със сигурност беше различен...
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
