Patient Jonah Marais

46

Не ме потърси с дни, нито аз него. Не се чувствах добре от факта, че видя целувката между мен и Мейсън, защото видях погледа му в онзи момент. Беше наранен и измъчен, точно като мен.

Въпреки, че това се получи като отмъщение, тази целувка не трябваше да се състои. Аз не изпитвам същото вече. Обичам Джона.
Обичам го и дори той да ме е наранил, аз трябва да му обясня как стоят нещата. Трябва да говоря с него!

Изправих се от леглото, но ми се зави свят и бях принудена да се подпра на стената до себе си. Вероятно е от всичкият стрес и това, което се случи последните дни. С всички сили успях да се преоблека и да стигна до домът му. Почуках на вратата, но никой не ми отвори. Вероятно не е вкъщи. Дали не му се е случило нещо? По-добре да го изчакам. Седнах на стълбите и зачаках да се появи от някъде.

Като се появи какво ще му кажа? Не мисля, че трябва да се извинявам, тъй като аз също не исках тази целувка. Може би за него съм виновна, но аз нямам вина, докато той... Напълно умишлено целуна бившата си и вероятно настояща приятелка. Боли ме, че всичко свърши така. Нито един от нас, не се опитва да спаси връзката ни. Сякаш и на двама ни е безразлична, но аз не искам да свърши така! Не искам, когато се виждаме единият винаги да се крие, а през останалото време  да се избягваме. Не искам да заспивам с мисълта за него и това, че можеше да е до мен,но не е.

Съзлите отново бликнаха от очите ми. Продължих да се взирам във входната врата, надявайки се той да се появи скоро. Възможно е да са заедно сега и тя да утешава Джона. Моят Джона. Ако е отишъл при Али? Ако сега е с нея?

Заради всички драми не успяхме да изживеем това, за което се борихме. Никога не оставахме за дълго щастливи заедно. Винаги се появяваше човек, който да ни разкрие нещо за другият и да ни нарани.

Нещо вътре в мен започна да притиска дробовете ми, попречвайки ми да дишам. Изправих се и опитах да се успокоя, но хлипанията ми продължаваха да се засилват. Покрих устата си с ръка, в опит да ги спра, но не се получи. Всичко около мен се размаза, не различавах предметите, докато изведнъж не чух някакъв шум. Погледът ми се избистри, но ми се искаше да не беше. Джона отвори вратата без тениска, а от вътре излезе Али. Усетих как краката ми се разтрепериха, а сърцето ми започна да бие още по-учестено. Не може да го е направил, нали? Преди да разбера какво се случваше се свлякох на пода. Не знаех какво става, но не можех да помръдна, отново всичко започна да се върти, докато не се изтощих и затворих очи.

Единственото, на което се надявах в този момент бе всичко да се окаже просто сън. Един лош кошмар...