Patient Jonah Marais

41

-Защо не ме оставяш да ти обясня ситуацията? Мразиш ли ме?

-Не те мразя. Нека да не говорим... - каза той без да ме поглежда, избягвайки темата или изобщо разговорът по между ни.

-Толкова ли ми нямаш доверие? Мислиш, че бих направила такова нещо. - продължих въпреки възраженията му.

-Знам ли? Още в началото ти и Корбин си допаднахте много, след като се събрахме всеки път щом бяхме заедно, ти прекарваше цялото си време с него. А не с мен, гаджето ти!

-Не мислиш ли, че и ти имаш вина за това!? - раздразних се и му признах. Той спря рязко и аз почти не си забих главата в предното стъкло. Единственото, което предотврати инцидента бе ръката му, която в последният момент ме издърпа.
Веднага, след като се увери, че всичко е наред ме пусна и погледна напред, продължавайки да избягва погледа ми. Ядосан ми е и колкото и да твърди, че не ме мрази, аз знам, че дори да е малко ме мрази. Но въпреки всичко продължава да ме защитава. А какво правя аз? Продължавам да го вбесявам и наранявам.

-Аз какво общо имам с това между теб и него? Единственото общо е, че аз ви запознах!

-Няма нищо между мен и Корбин, Джо! И грешиш, ти имаш общо! Ако не прекарваше цялото си време с Али или с бившата си приятелка, щеше да ми обръщаш повече внимание и нямаше да се налага Корбин да ме утешава.!

-Така, значи! Той да те утешава! - извика и излезе от колата, затръшвайки силно вратата. Затворих очите си, поемайки си въздух, след което отново ги отворих. Не знам какво да направя за да му обясня всичко, без да се караме. След няколко минути той се върна обратно в колата и се облегна на седалката, затваряйки очите си. Тялото му бе отпуснато и вероятно изморено. Часът наближаваше четири и вече съм сигурна, че щях да бъда наказана.

-Корбин ми е само приятел... Винаги, когато аз съм с теб и тях, ти си с Али или онази. Не мисля, че забелязваш, но сякаш... Сякаш ме игнорираш и забравяш за съществуването ми. Али ти е толкова симпатична и когато сте заедно ви е толкова забавно. През това време аз винаги съм на страна и сама. Корбин се държи мило с мен и ми обръща внимание, когато ти си зает с тях. Няма нищо между нас, защото сме просто добри приятели. Казах онези неща на бившата ти, защото тя ме провокира. Заяждаше се с мен, докато накрая не го обиди. Ядосах се, защото все пак той ми е приятел и да говори така за него, един вид бе обидно и към мен. Когато ѝ отвърнах, тя извъртя нещата, така че да прозвучат по грешен начин. Тогава разбрах, че ти си зад мен и си чул всичко. Нарани ме, когато разбрах какво всъщност си помисли, но преди да разбера какво става ти вече си беше тръгнал. - разказах му всичко и очаквах реакцията му, но такава не последва. Продължаваше да стои отпуснат и със затворени очи. Възможно ли е да е заспал? Глупавата мисъл изчезна от главата ми, веднага щом забелязах как отваря очите си.

Стоях и го наблюдавах, докато той не правеше нищо. Не ми вярва... Погледнах към прозорецът и се загледах към тъмнината. Макар да не се виждаше нищо, продължих да се взирам. Усетих как се размърда до мен. Когато погледнах към него, той се бе подпрял на волана и премисляше думите ми. Вероятно вече бе твърде изморен за да спори с мен.

-Съжалявам, ако те притеснявам и те изморявам с глупавите си и не зрели действия, но не мога да спра да го правя. Опитвам се да мисля преди да действам, но често забравям. Правя глупости и вероятно вече не искаш да бъдеш с толкова безотговорен човек като мен. Бих те пуснала да си тръгнеш, но... Как да те пусна щом толкова те обичам? Знам, че ако обичаш някого трябва да го пуснеш, но просто не мога да го направя. Продължавам да те наранявам и ядосвам, но ти също продължаваш да се грижиш за мен. Оделалото, с което ме бе завил, показа че си мислел за мен и те е грижа. Това, че реши да ме закараш, също го доказва. Ти продължаваш да ме караш, да се чувствам важна и обичана, докато аз ти нося само ядове... Съжалявам, Джо. - започнах, но когато стигнах до средата на речта си не издържах и се разплаках. Той показва, колко съм важна за него, а аз винаги го разочаровам, показвайки му колко греши с изборът си.

-Ти нямаш вина, Мина... Не си мисли, че съжалявам за това, че съм с теб. Понякога и аз се държа глупаво и ревнувам прекалено много, но всичко е защото си наистина важна за мен. Няма нищо, което може да ме спре, да се грижа за хората, които са важни за мен. Особено ако това си ти, никога няма да спра. - каза, след което ме прегърна. Най-накрая отново усещах топлината му до себе си. Не мога да го оставя винаги той да е зрелият, трябва и аз да полагам усилия.

-Обещавам ти, че от сега нататък ще бъда по-отговорна и ще се опитвам да не те разочаровам. - изтрих сълзите си и го погледнах. - Ще се променя.

-Не искам да се променяш.! Истинската двойка е тази, която се допълва. И докато ти си тук грешиш, аз винаги ще бъда до теб за да ти помагам. Защото това между нас е истинско, а аз никога няма да имам смелостта да те оставя...