Patient Jonah Marais

37

Не бях обидена. Бях наранена и разочарована. Каквото и да знаех, че е възможно да се случи, в мен имаше частица, която имаше надежди за нас. Но той я уби, изкоренявайки корените и отнемайки ми възможността да вярвам в хубавите неща.

-Знам, че вероятно не искаш да ме слушаш нито да разговаряш с мен, но... Аз трябва да ти го кажа. - започна той, гледайки към прозорецът. Сякаш се чудеше дали да го каже или не. Явно толкова съм значела за него...-Изненадвам се, че Корбин не ти го е казал. Вие сте доста близки и да спести най-важното ми се струва доста лицемерно... - прекъснах го преди да беше казал още нещо, относно приятелят му, който няма нищо общо с това, в каквото ме забърква Джона.

-Не ме интересува какво знае Корбин! Той не ми е казвал нищо, дори ми каза, че участието ви е отменено, вероятно не искаше да те виждам с нея. Но ти щеше ли да ми кажеш ако не бях разбрала? Щеше ли да ми кажеш, че сте се събрали!?

-Мина, ние не сме заедно... Тоест заедно сме, но не наистина.

-Какви глупости говориш!? Тя е бившата ти приятелка, а ти я държеше за ръка и я прегръщаше сякаш никога не те е изоставяла! Аз бях до теб, когато страдаше за нея! Аз търпях думите, които ме нараняваха дори несъзнателно, излезли от твоята уста. Аз плаках всеки път щом споменеш колко ти липсва и аз те прегръщах, когато беше тъжен! Не тя!

-Съжалявам. Знам, че казах някои неща за нея, но аз вече не мисля, че са същите. Имам в предвид... Казах, че ми липсва, но много повече ми липсваш ти сега. Мислех, че тя е причината постоянно да се разсейвам и да съм толкова объркан. Всъщност се оказа, че е заради теб. Когато тя остави бъркотия в главата ми и разбити парчета от сърцето ми ти ми помогна да ги подредя както трябваше. И сега бъркотията, която създадох се опитва да ме повали, отново. Мина, никога до сега не съм бил толкова честен с някого, колкото съм с теб! Повярвай ми, нещата между мен и нея приключиха, в деня, в който се запознах с теб. Още когато забелязах любопитните ти очи, които се опитваха да ме изучават или разгадаят. Начина, по който се разпиля върху земята като дъжд и начина, по който ти помогнах да се изправиш, точно като мъглата. Аз ти помогнах да се изпариш,но не искам да изчезнеш, когато слънцето се появи. - думите му ми въздействаха и сълзите най-накрая потекоха. Защо казва толкова силни думи, а след това просто хваща надеждите ми и ги разбива на парчета.? Премигнах няколко пъти за да се оттърва от насълзените си очи, които продължаваха да се навлажняват, пускайки сълзи. Имах чувството, че той описва живота ни. Денят, в който паднах, опитвайки се да чуя за какво си говорят, той ми подаде ръка. Той е мъглата, а аз дъжда. Но тя е слънцето и със сигурност е по-силна и от двама ни.

-Вече не знам какво трябва да мисля... - казах тихо, опитвайки се да разсъждавам, без да се поддавам на красивите му думи.

-Всичко беше сделка. Само сделка. Мениджърите ни решиха, че ще бъде добре за репутацията на групата ако един от нас се събере, с някого избран от тях. Те решиха това да съм аз, но не знаех, че тя ще бъде уж приятелката ми! Чудех се какво да направя. Да приема или не, но ти стана толкова близка с Корбин, че започнах да се дразня от близостта ви и приех. Беше и все още е сделка за известно време, нищо повече.!

-Не си ли се замислял защо прие ако е само глупава сделка?

-Нямам чувства към нея ако това искаш да кажеш! Мислел съм си го, но не и усещал. Признавам си, че усещам нещо силно към теб, не знам дали е любов, но ме влече прекалено бързо, сигурно и уязвимо. Не искам да те загубя. - прегърнах го силно, опитвайки се да заглуша хлипанията  си с утехата на прегръдката му. Нямах какво повече да чуя. Не исках да чувам още нещо, което може да ме нарани, но не исках да чуя и нещо, което ще ме накара да го обичам повече от сега. Той ме побърква, обърква, създава хаос в главата ми , сякаш е торнадо и помита всичко по пътя си, оставяйки бъркотия. Но все пак си бе нашата бъркотия.