Patient Jonah Marais

34

Изминаха няколко седмици след първото интервю на Джона. След него последваха още много, а онова клипче събра доста преглеждания и харесвания. Започна да ходи на участия, а с това и времето му да се ограничава. Вече не се виждаме толкова често както преди. Или е зает да репетира или е на участия. Но нямам какво да кажа. Все пак това бе мечтата му. Радвам се за него.

Днес трябваше да се срещнем и го чаках в парка, но той закъсняваше както винаги в последните две седмици. Чаках го доста дълго и вече бях сигурна, че ми е вързал тенекия, когато го видях да приближава с Али и момчетата. Не ми стана приятно, когато забелязах ръката на Али увита около тази на гаджето ми. Когато стигнаха до мен отново не се отделиха един от друг.

Не се почувствах особено приятно, но нямаше как да му кажа каквото и да е. Мога да кажа, че със сигурност ревнувах. Тя постоянно беше с тях, ходеше дори на участията им,а аз едва ги виждах. Погледнах към тях и забелязах как се смееха. Изглеждаше, че се забавляват доста. Усетих как Корбин поставя ръцете си около раменете ми, прегръщайки ме. Усмихнах се и се сгуших в него. Обикаляхме известно време и решихме да седнем да си починем. Пейките, на които се настанихме бяха една срещу друга и всички се настаниха, като Джо седна в краят, отново до Али. Нямах друг избор и се отделих от Корбин, сядайки до Али. Те си говореха нещо и им бе доста интересно, докато аз се чувствах излишна. Не ме забеляза дори, когато съобщих на момчетата, че си тръгвам.

Прибрах се и едва тогава Джона е забелязал, че ме няма. Игнорирах звънящият си телефон и си направих нещо за хапване. Майка ми отново е при някой от "спешните" си пациенти и аз вероятно отново ще прекарам нощта сама, така се чувствам доста често през последните дни. Дори и Джона да е тук до мен, няма разлика, защото винаги бърза. Звънецът ме извади от мислите за Джона, но това не продължи за дълго тъй като, отваряйки вратата се озовах лице в лице с него.

-Хей! - каза той, а аз се отдръпнах и му направих място за да влезе. Истината е, че в момента нямах особено желание да разговарям с него. - Защо не ми говориш? - попита той, печелейки си поглед от мен. Не казах нищо, а продължих да се храня. Как се сети за мен? Вероятно Али си е тръгнала. Отново се бях унесла, когато усетих как ръцете му се увиват около кръста ми зад мен. Не направих нищо, докато постави целувка върху вратът ми. - Не ми се сърди... - прошепна из между целувките. Колкото и да исках да го отблъсна и да се успокоя не можех. Как бих могла да му се сърдя ако той прави така? Започнах да се отпускам в ръцете му, а той добре разбираше какво въздействие има над мен. Не разбирам защо в един момент искам да му затворя вратата под носа, а в следващият да е толкова близо, колкото е в този момент. Толкова голям ефект ли има любовта ти, Джона Мараис?