Patient Jonah Marais

2

-Мина. - извика майка ми,карайки ме да извадя слушалките от ушите си и да я погледна. - Помогни ми! Новият пациент ще дойде всеки момент, а никъде не мога са намеря картонът му!

Изправих се от мястото си и започнах да търся, но една мисъл премина през главата ми.

-Мамо? Търсиш картона на онзи с шапката, нали?

-Да, намери ли го?

-Не, просто се чудех... Защо носи качулка?

-Скъпа, знаеш, че не мога да коментирам неща свързани с пациентите си! - каза тя, поглеждайки ме. Въздъхнах и продължих да търся. Тогава попаднах на жълта папка с надпис "Д...

-Тази е, благодаря ти! - взе я от ръцете ми преди да успея, да прочета името му. Момчето дойде и изкара часът си при майка ми. Исках да отида и да чуя нещо за него, но ако отново падна, подслушвайки ги, вероятно майка ми ще ме накаже. Изчаках да си тръгне, след което реших отново да опитам.

-Хайде де, какво му има на новият ти пациент? Защо постоянно е скрит да не би да е грозен? - пошегувах се, но до някъде бях сериозна. Исках да разбера какво му има.

-Мина, знаеш, че не мога да коментирам състоянието на пациентите си със никого. Спри да ме питаш!. - каза тя, карайки ме да извъртя очи. Как мога да я накарам да ми разкрие нещо?

-А на колко е?

-На двадесет и една.-измърмори раздразнена. Знам, че мрази да я разпитам за пациентите ѝ, но няма да се откажа. Имаше нещо в онова момче.

-Какво прави тук?

-Мина, би ли спряла с този разпит! Казах ти, че нямам право да коментирам!-ядоса се майка ми.

-Но аз съм ти дъщеря! - измрънках, надявайки се да я разубедя, но тя беше категорична.
Трябва да намеря начин да измъкна повече информация за онзи...

-Нямаш ли урок? - попита ме, изваждайки ме от мислите ми. Кимнах и взех китарата си. Ходя на уроци за да се науча да свиря, но това никак не беше за мен. Не се справях добре, нито ме влечеше, дори се чудя защо изобщо се записах! Може би заради Даниел - учителят ми. Видях го случайно и реших да си пробвам късмета. С китарата.

-Хей, Даниел... - поздравих го, но когато ме забеляза осъзнах, че едва ли днес ще мога да се любувам на момчето. Тоест струните.

-Съжалявам, Мина! Забравих да отменя урока. Трябва да пътувам спешно и няма да успея днес, но.... Щом си дошла тук, мога да помоля един приятел да ме замести. Спокойно уверявам те, че е специалист! - кимнах и се усмихнах. Ако не е като него ,може би ще науча нещо и няма да се разсейвам.
Наблюдавах го, докато тръгна към вратата, когато за малко не бе ударен от отварящата се врата. Щях да се засмея, но щом забелязах човекът, който я отвори, затворих устата си. Вдигнатата качулка, му придаваше вид на лошо момче, а това че криеше лицето си от всички, ме караше да изтръпвам. Какво не му е наред, по дяволите!?
Даниел започна разговор с него, а той сякаш ме погледна, след което му каза нещо и излезе.

-Оказа се, че е зает. Съжалявам, че се разходи до тук, напразно... Обещавам, че някой ден ще се реванширам. - уговорихме си урок за друг ден и си тръгнах.

Дали се отказа заради мен?