Поредната самотна вечер.... Не и днес.
Успях да се измъкна от вкъщи и да отида на купон с едната си най-добра приятелка, която ме заряза. Направо чудесно. Стоях сама известно време, след което просто реших, че е време забавлението да започне. Насочих се към кухнята, но не ми хареса особено човекът, когото намерих вътре.
-Хей, Мина! - поздрави ме той. Нека сега да си припомним кой бе това. Мейсън Шмит. Едно от най-харесваните момчета в училище, което включително и аз тайно харесвах. Макар вече да не бях сигурна, че е тайно тъй като веднъж гаджето му, тоест бившето му гадже, ни чу да го обсъждаме. Разбира се, че се раздрънка на всички, но не всеки ѝ повярва.
-Здравей, Мейсън!
-Какво правиш тук? Не очаквах да дойдеш...
-Но съм тук! - отбелязах, усмихвайки се. В кухнята бе сравнително по-тихо отколкото в останалите стаи. Обикновено бих се зарадвала ако водех разговор с някого, но сега той просто ме зяпа и мълчи.
-Чух някои слухове за теб... - започна, карайки ме да се изчервя. Единственото, което исках в момента е да не казва това, което предполагам, че ще каже. - Разбрах, че си ме харесвала... Така ли е?
-М-моля? Аз, не знам за какво говориш! - опитах се да звуча спокойно, но бях сигурна, че се излагам на макс. Поне не говоря глупости, както правя обикновено с Джона. Току-що за Джона ли си мислех? Разтърсих глава, опитвайки се да премахна мислите за него и се съсредоточих върху разговорът с Мейсън.
-Няма проблем дори и да е така. Просто усещам някакво напрежение между нас.
-Напрежение между нас? Ние дори не сме говорили до сега толкова, за да усетиш каквото и да е. - засмях се неловко.
-Да, защото обикновено, когато говорим ти ме зяпаш или отговаряш със странни неща.-усмихна се чаровно той, почесвайки се зад врата. Проследих движенията му, а след това погледа ми се спря на очите му. По дяволите, беше прав, зяпах го прекалено много. Възможно ли е и той да ме харесва? Той скъса с Кристен след слуховете, които онази пусна... Дали той чувства нещо? Когато се осъзнах той ми говореше нещо и по всичко си личи, че очакваше отговорът ми.
-Съжалявам, просто понякога наистина се разсейвам лесно, но би ли повторил. - усмихнах се извинително.
VOUS LISEZ
Patient Jonah Marais
Fanfiction-Какво щеше да направиш ако знаеше, че това ще се развие по този начин? - попитах със сълзи на очите си. Избягвах погледа му, но неговият упорито преследваше моя. -Ако знаех, че да те обичам ще бъде толкова трудно, нямаше да отворя онази проклета вр...
