Patient Jonah Marais

25

Джона реши да дойде, за да ме вземе след часовете, които имах днес. Обади ми се, за да го изчакам, но минаха десет минути и него все още го няма. Вероятно има работа или е забравил, а може и да е попаднал в задръстване. Седнах на една пейка и се загледах към останалите хора, излизащи от сградата. Джона се бои от мнението на другите, но защо те трябва да бъдат толкова груби? Единственото, което той се опитваше да им покаже, бе таланта му. Трябваше да го оценят, а  не да го нагрубяват.Бях се замислила, докато нещо не засенчи гледката ми. Или по-скоро някой.

-Хей, Мина! - поздрави ме той, сядайки до мен на пейката. Усмихнах се, защото не знаех какво друго да направя. - Чакаш ли някого?

-Да, чакам моят... Приятел.

-Имаш си приятел? - попита учудено. Това до някаква степен ме изнерви. Защо е толкова учудваща, мисълта че си имам приятел?

-Да, Мейсън! - отговорих му леко сопнато.

-От кога?

-Интересува ли те? Не, че имам нещо против теб, но не чакаш ли блондинката? Тя си тръгна, така че...

-Не чакам нея, видях те и реших да ти правя компания това е. Съжалявам ако ти досаждам. - каза тъжно и се изправи. Добре, може би малко прекалих. Хванах ръката му, спирайки го.

-Извинявай. Нямам нищо против компанията ти, просто напоследък съм малко нервна.-
Той се усмихна и точно щеше да каже нещо, когато чух гласът на Джона.

-Какво става? - каза той и хвана ръката ми, карайки ме да пусна тази на  Мейсън и да преплета пръсти с неговите.

-Това ли е тайнственият ти приятел? - попита Мейсън спокойно, докато Джона искаше да му се нахвърли. Какво му ствваше?

-Проблем ли имаш с това?!

-Нямам никакъв проблем, но ще те предупредя нещо. Мина, не е момиче за всеки. Ако я нараниш, ще изгубиш много! - със сигурност не разбрах нищо от думите му. Той току-що да не би да ме защити един вид?

-Ти ли ще ми казваш какво да правя?! - засмя се Джо. - Мина, е моето момиче и не бих направил нищо лошо, на нещо което е важно за мен. Не се притеснявай за моята приятелка, а върви да се друсаш или каквото там правите в някой ъгъл.! - той бе по-висок от Мейсън и със сигурност имаше по-обемно телосложение. Личеше се, че и двамата тренират, но все пак Джона бе по-голям от него, не само по години.
След думите му Мейсън си тръгна, а Джона пусна ръката ми. Тръгна преди мен и забързваше краката си. Сърди ли ми се?

-Джо! - извиках след него, опитвайки се да го настигна. Повиках го още няколко пъти, но така и не забави крачка. Наложи се да се забягам за да го настигна. Хвнах ръката му, а той ме отблъсна. Наистина не разбирам! - Какво направих?

-Какво направи? Стоеше отстрани и не правеше нищо, усмихвайки му се, докато онзи искаше да те свали!

-Спри да говориш глупости! Той си има приятелка. - казах, опитвайки се да го успокоя, но той тълкуваше всичко погрешно. Вървейки бързо.

-За това ли не е с теб!? Приятелката му го спира? Или ти не искаш?

-Какво говориш!? - извиках и аз вече ядосана. Той спря и ме погледна. Нямам никаква вина, както и нищо общо с Мейсън, но той си мисли точно обратното. Защо ми няма доверие!?

-Щом си има приятелка да си върви при нея! Ти си моя! - каза и наблегна на последните си думи преди да ме целуне. Целувката бе различна от тези, които получавах до сега. Не беше нежна и несигурна, а страстна и изпълнена с още нещо. Нещо, което така и не разбрах какво е. Нещо, което ми хареса и със сигурност бих искала да усетя отново...