Patient Jonah Marais

26

-Джо...? - започнах след като се настаних на леглото до него. Той остави телефона си на страна и обърна вниманието си към мен.

-Има ли нещо? - попита, придърпвайки ме към себе си.

-Може ли да ми разкажеш за шоуто? Разбира се, ако си готов.

-Защо толкова много искаш да знаеш подробности?

-Искам да се опитам, да те разбера. - Той се замисли, след което си пое въздух и започна да разказва.

-Всички бяха убедени, че аз имах талант и трябва да го покажа на света. Стараех се, да се развивам, за да се гордеят с мен. Тогава приятели на баща ми, започнаха да уреждат интервюта и участия, за да ми помагат. Но не ги оправдах. Не успях.

-Ти не си виновен. - утеших го.

-Нямах вина, че се изложих пред всички, но бях виновен за това което мислех. Казваха ми да се настроя позитивно, а аз мислех само как мога да съсипя всичко и в един момент се случи. Когато излязох пред всички, погледите им се забиха в мен. Усетих как ставам нервен, а езикът ми започна да изтръпва. Краката ми се разтрепериха, а гърлото ми пресъхна. Стомахът ми се сви, а главата ми се замая, а след това започна хаоса. - продължи да разказва той.

-Какво стана след като се успокои?

-Цялото студио беше с краката нагоре, смеховете на хората кънтяха силно, а множество доказателства от онзи срам вече бяха в интернет. Минаха дни, седмици, но все още не можех да излизам спокойно. Тогава започна цялото това "криене". - каза той.

-Ами приятелите ти? До тогава... С Али ли беше?

-Не... Това с Али беше, приключило отдавна. Дори не е започвало, всъщност. - усмихнах се на думите му, макар да не исках да бъда егоист. - Момчетата ме подкрепиха, макар да не бяха много съгласни в началото. Мислеха, че скоро ще отмине. След това приятелката ми ме заряза заради всичко това, което се случи.

-Мислиш ли, че е било заради това?

-Какво искаш да кажеш? - погледна ме объркано.

-Възможно ли е да те е оставила заради качулката? Знам, че това си е твое решение и щом го мислиш за правилно, аз не трябва да се бъркам, но... Ако тя те е оставила, защото не е искала гаджето ѝ да се крие постоянно? Мислил ли си за това? - попитах, надявайки се да не го засегна.

-Това е глупаво... Имам в предвид...Тя ме харесваше, беше влюбена в мен. Или поне така казваше.

-Тогава нищо не би трябвало да я спира. Не е трябвало да се влияе от обстановката, ако е искала само теб! - казах. Не исках да го разстроивам, но трябваше да го осъзнае.

-Тя беше единствената ми опора тогава. - думите му ме нараняват по някакъв начин. Не знам защо. Знам, че тя е минало и не заслужава да се завърне, след като го е зарязала при такива обстоятелства, но зяучеше сякаш все още го боли. Възможно ли е все още да мисли за нея?

-Не ми беше лесно, след като си тръгна така, но благодарение на момчетата се справих. След това се преместих тук и започнах на ново. Срещнах теб. - усмихна се след последните си думи, предизвиквайки и моята усмивка. - Благодаря ти, че си тук! - каза и ме прегърна. - Наистина се надявам да не си тръгнеш и ти. - каза твърде тихо, но достатъчно за да го чуя. Докато той ме иска до себе си, аз ще съм тук...