Patient Jonah Marais

28

Трябваше да се прибера бързо до вкъщи, за да се преоблека и да отида до къщата на Джона. Извика ме спешно, без да ми обясни каквото и да е.

Когато стигнах до тях почуках на вратата, но ми отвори, не той, а Али. Тя се усмихна и ме покани да вляза. Не знаех какво да направя и защо тя е тук, по дяволите? Вдишах дълбоко въздух и го издишах. Тя му е приятелка. Нормално е да се размотават заедно. Няма от какво да се притеснявам!

Когато влязох в стаята на Джона, той седеше на стола до бюрото си и пишеше нещо. Изглеждаше спокоен, може би няма да е зле и аз да се успокоя. Докато отивах към него се спънах в нещо и залитнах. Не знам как успя, но той ме хвана. Оказах се в ръцете му, усмихвайки се нервно. Не можех да отделя поглед от очите му и когато най-накрая успях да погледна другаде се проклех на ум, че не останах забила поглед в очите му. Момчето, което все още ме държеше в ръцете си беше без тениска и изглеждаше убийствено горещ. Вероятно иска да умра от жега в ръцете му. Изведнъж чух смехът му да се разнася из цялата стая. Успях отново да погледна към лицето му и се усмихнах. Беше весел, а това правеше мен щастлива. Преди да се усетя го бях целунала. Чувствах се толкова добре, докато не чух гласът на Али. Отдръпнах се, засрамена от Джона и погледнах към дразнителят в стаята, тоест към приятелката на Джо.

-Щях да те попитам дали искаш нещо за пиене, но май сте заети? - погледна ме тя, смеейки ми се. Бяхме заети, докато не се появи ти.! Помолих я за чаша вода и когато тя излезе, отново погледнах към полуголото момче в стаята.

-Сладка си, когато ревнуваш. - каза, докато поставяше ръцете си около кръста ми.

-Не ревнувам! - отсякох, макар да знаех, че лъжех. - Но за всеки случай, няма да е зле ако си облечеш тениската. - наведох се и я вдигнах от земята. - И повече не я захвърляй просто така. Някой може да се спъне в нея.

-Ако това се случи ще го хвана. - усмихна се, отново придърпвайки кръста ми към себе си.

-Ами ако този някой е Али? - преди да се усетя вече го бях казала. Той се усмихна с една от неговите дразнещи усмивки, които сякаш казваха "хванах те".

-И нея бих хванал, но нямаше да е забавно, колкото да спасявам теб.

-Тоест?

-Али не би ме зяпала толкова дълго. - засмя се той.

-Но ако не си облечеш глупавата тениска, отново ще те зяпа, без значение колко дълго. - намусих се и му подадох тениската, която държах в ръката си. Той я облече и ме прегърна. Не знаех защо беше тази прегръдка, но ми харесваше. Сякаш знача много за него. - Какво искаше да ми кажеш, че ме извика толкова спешно?

-Ела. - каза и ме задърпа към стола, на който беше седнал преди да дойда. Той отново се настани върху него, а аз се огледах за друг стол, но преди да бях видяла такъв, вече се намирах в скута му. Той се загледа в очите ми, усмихвайки се сладко.

-Ако продължаваш така никога няма да ми кажеш. - засмях се. Той продължи да се усмихва и ми подаде листа пред себе си. Когато го поех в ръцете си, не подозирах, че може да се окаже песен. Песен... За мен?