Patient Jonah Marais

11

Трябваше да се срещна с Джона и точно по тази причина днес съм в дома му. Където нямах много хубави спомени, от последния път, в който бях тук.

Чаках да слезе от десет минути, но той все още бе в стаята си, на горният етаж. След по-малко от няколко минути в къщата се разнесе приятна мелодия.

Забелязах силуета на Джо да слиза по стълбите, докато правеше магия с китарата в ръцете си. Мелодията, която свиреше бе прекрасна и съм сигурна, че можеше да разчувства и най-студеносърдечният човек. Всяка една изсвирена нота беше част от завладяващата мелодия. Беше бавна песен, непозната, но изведнъж спря.
Вдигнах погледа си от китарата към лицето му. Все още бе скрито дори да беше в дома си.

-Защо спря? - попитах все още опиянена от музиката, която звучеше до преди секунди.

-Не знам. - повдигна рамене. - Хареса ли ти?

-Дали ми е харесало?! Джона това беше невероятно. Много ми хареса. Надявам се някой път пак да ми посвириш. Но моля те, нека следващият път да виждам и лицето ти. - опитах се да му дам някакъв знак, че искам да ми покаже лицето си, но той спокойно го игнорира.

-Може би някой ден, ще се случи... - каза той.

-Какво ще правим сега? За какво ме повика? - попитах го.

-За сеанса ни.

-Чакай, какво? Какъв сеанс? Джона, добре ли си, аз съм Мина!?-започнах да се чудя какво му е, докато смехът му кънтеше покрай мен.

-Лошо ли е, че искам да споделя с теб?

-Какво искаш да споделиш с мен?

-Ако трябва ще платя и на теб за ,,сеанс..-прекъснах го преди да беше казал още нещо.

-Не, Джона, аз не искам да ти бъда... Не квалифициран психолог.

-Тогава защо дойде? - усетих как тонът му се промени. Стана някак... по-студен.

-Не ме разбирай погрешно. Исках да кажа, че искам да сме приятели, а не... Сещаш се.

-Приятели? Искаш да си приятелка с мен? - начина, по който го каза може би ме нарани. Звучеше изненадано, сякаш се учудва, че такава като мен иска да бъдат приятели. Какво ми е? Толкова ли е нелепо да бъдем приятели...

-Да.... Проблем ли е? - казах тихо. Той замълча, вероятно забил погледа си в мен. Явно не иска да се сприятелява. Може би още не е свикнал с обстановката и му е трудно. - Аз ще си тръгвам. Чао, Джона.!

Излязох от къщата му, по най-бързият и възможен начин. Той не ме последва. Не ми обясни. По дяволите, Мина, какво очакваш?! Да те догони и да се извини?

Усещах как очите ми парят. Знам, че не се познаваме, нито аз него нито той мен, но можеше поне да каже, че не се нуждае от приятели. Чаках там като някаква глупачка да ме отхвърли, а той просто стоеше и ме наблюдаваше. Вероятно сега ще ми се присмива, но защо се интересувам толкова от мнението му!? Защо когато каже нещо грубо или мълчи се чувствам, не толкова добре?! Какво ми става, по дяволите!?