Patient Jonah Marais

24

Предполагам, че нещата между мен и Джо се развиват добре. Проблемът е, че все още не сваля качулката си, когато е навън и исках да разбера причината. Аз знам кой е той, но исках поне да знам причината за да се крие. Не мисля, че това което се е случило е прекалено засрамващо.

Разглеждах новите неща в интернет, докато главата на Джона беше в скута ми. Изведнъж попаднах на онова клипче. Не успях да се стърпя и го отворих, а веднага щом той чу звуците се изправи и грабна телефонът от ръцете ми.

-Какво значи това? Защо го гледаш? Искаш да ми кажеш нещо? - усетих раздразнението в гласът му, но го игнорирах. Беше нервен и съм сигурна, че отново се тревожи заради мнението ми за него.

-Не, натиснах го случайно... Може ли да поговорим за това? - попитах го несигурна.

-Какво искаш да знаеш? - каза вече по-спокоен.

-Защо това клипче ти пречи толкова? Разбирам, че не се чувстваш добре, четейки коментарите, но тази вълна вече отмина. Имам в предвид... Не мисля, че е нужно да продължаваш с криенето.

-Ти не ме разбираш! - каза и покалти глава, карайки ме да извъртя очи. - Онзи клип съсипа живота ми! Наложи се да започна на ново, дори получих сценична треска! Не мога да пея или свиря спокойно пред никого. - казвайки ми това, си спомних за онзи момент, в който той ми беше свирил на китарата си. Не изглеждаше сякаш се притеснява, но нямаше и от къде да знам тогава, тъй като все още се криеше от мен.

-Когато свиреше на китарата си, не ми изглеждаше паниран.

-Тогава беше различно... Ти не виждаше лицето ми. - прекъснах го преди да беше казал още някоя глупост.

-Какво значение има дали те виждам или не!? Ти свиреше пред мен!

-Беше различно! - сопна ми се той. Поех си въздух, за да замълча. Имах чувството, че в момента се карахме. Не изглеждаше като скандал, но тонът му не бе особено дружелюбен, не че моят бе по-спокоен. Може би, наистина не го разбирам. Вероятно е по-трудно за обясняване, от колкото си мисля.

-Добре, нека не се караме. - примирих се аз.

-Ние не се караме... Просто има разногласия по между ни. Това е нормално за една връзка.-казвайки, това ме накара да се усмихна, но думите му предизвикаха още купища въпроси.

-Ние имаме ли връзка? Имам в предвид... Това между нас. Какво е?

-Връзка предполагам.Не искам да те притискам още от самото начало. Предлагам да се държим така известно време, когато и двамата се почувстваме готови, ще предприемем следващата стъпка.-беше прав, но нещо ме накара да се натъжа. Мисля, че съм готова да се съберем. Може би преувеличавам, но... Той наистина ли не е готов за нещо с мен? Не е готов да се обвърже с мен по никакъв начин? До кога? Да не би все още да не е сигурен в чувствата си към мен? Ако е така, защо тогава ми каза всичко онова онзи ден? Може би, трябва поне днес да не се вживявам с глупостите, които главата ми измисля. Може би днес всичко е реалност. Джона е до мен и държи ръката ми. Усмихва се и ми се разкрива. А аз тъжа за неща, които вероятно са само в главата ми...