Patient Jonah Marais

43

Разхождах се наоколо, след срещата ми с Джона, която за пореден път беше провалена. Трябваше да се срещнем и да хапнем някъде, а му се обадиха от студиото и го извикаха спешно. Колкото и да не искаше, той трябваше да отиде.

Вече наближавах къщата си, когато погледът ми се спря върху някого.
Човекът се бе подпрял до едно дърво, а лицето му бе скрито от шепите, в които го бе положил. Не знаех какво да направя. Изглеждаше разстроен. Трябваше ли да отида? Въпреки, че не исках да отида, може би трябваше. Насочих се към него и се облегнах на същото дърво.

-Хей... - казах несигурно, след като не обърна внимание на това, че се настаних до него. Той погледна към мен, а погледа му се задържа доста дълго върху лицето ми. Почувствах се неловко и погледнах към ръцете си. Той не каза нищо, а продължи да ме зяпа. - Какво ти има?

-Проблеми... - отвърна просто и погледна към небето.

-Какъв проблем? - поинтересувах се аз. Исках да му помогна като приятел на приятел.

-... Не ме разбирай погрешно, но не искам да те тревожа. Не е нищо особено, с което можеш да помогнеш.

-Но мага и да успея. - опитах се да го окуража за да ми сподели.

-... Става въпрос за мен и... Бившата ми приятелка. - в умът ми веднага изникна споменът за онова момиче от партито, а стомахът ми се сви на топка.

-Вие не се ли разделихте скоро?

-Какво?... Под бившата си имах в предвид Кейт. - до уточни той. Усещах, че този разговор, в който сама се забърках, няма да ми хареса особено.

-Странно е. Тоест, не мислиш ли, че мина доста време от раздялата ви?

-Кое му е странното? - попита, не особено заинтересован.

- Сещаш се след почти година за нея и аз те намирам отчаян и седящ под дърво... Какъв е проблемът?

-Тя... Ние се разделихме преди година и два месеца. Причината беше, че тя не искаше да направи аборт... - преди да бе продължил, аз го прекъснах шокирано.

-Чакай, какво?! Кейт е била бременна? - Той кимна и се замисли как да продължи.

-Тя искаше да отгледа детето, а аз се боях и я оставих. Напусна училище заради мен и роди. Сега разбрах, че е изчезнала и е оставила детето в полицията за да ме потърсят и да ми го дадът. - разказа той, учудвайки ме още повече. Не мога да повярвам, че Мейсън, онзи Мейсън, в когото бях влюбена, е направил подобно нещо.

-Не мога да повярвам, че си избягал, защото си се страхувал. - започнах да разсъждавам на глас. - Знам, че в началото е доста плашещо. Да станеш баща на тази възраст, но... Не помисли ли за Кейт? Тя беше една година по- малка от нас, а ти я остави.. бременна.

-Сега ще ме съдиш и ти ли? Достатъчно голяма вина изпитвам. - измърмори той.

-Не мислиш ли, че е време да се реваншираш към това дете.?

-Не съм много сигурен в това... Детето се е справяло без баща до сега. Защо ми е да се намесвам и да съсипвам живота му? - каза тъжно. Може би разбирам къде беше проблема. Мейсън беше сирак. Баща му го бе изоставил, след смъртта на майка му, а той го приемаше трудно. Никога не е бил едно от онези богати и надути хлапета. Винаги беше готов за разговор, в който можеш да бъдеш свободно себе си. Той бе различен и може би за това се бях влюбила в него. Не беше като останалите, а тези хора са малко. - Нямам опит с това да се грижа за някого и да го обичам. Аз също бях лишен от любов твърде рано. Както виждаш съм добре...

-Аз не смятам, че е добре да бягаш от отговорност. Това дете е твоето дете. Ти си го създал. Вероятно се чувстваш объркан и несигурен, но... Сигурна съм, че можеш да му дадеш любовта, която ти не си получил.

-Не е толкова лесно ако нямаш никого. Кой може да ме подкрепя и да ми помага с грижите ако реша да го отглеждам? Аз сам, едва успявам да се грижа за себе си, а какво остава и за още едно дете.

-Аз съм тук, Мейсън. Майка ми също, дори и Джона. Ние ще ти помагаме ако решиш да поемеш отговорност. - опитах се да го убедя и се надявах да му повлияя положително. Той е добър човек и съм сигурна, че ще бъде добър баща.

-Трябва ми време за да премисля всичко... Може ли да ме оставиш сам? - кимнах и се изправих от мястото си, но преди да тръгна отново чух гласът му. - Благодаря за съветите, Мина! - усмихнах се и си тръгнах.

Живота е странен. Нещо ново и малко в него може да промени всичко. Само с едно малко попълнение...