Patient Jonah Marais

33

Събитието мина доста добре, Джона се представи перфектно.! Наложи се да пее и бе доста притеснен, но ние с момчетата успяхме да го успокоим, някак си. Въпреки притеснението си се справи брилянтно. Песента, която пееше накрая повечето хора в студиото да замлъкнат и да се заслушат в прекрасният му глас.

Когато всичко свърши и вече бяхме готови момчетата предложиха да отидем и да отпразнуваме представянето му. Нямах представа къде ме водят, но щом Джо беше с мен, нямаше от какво да се притеснявам. Веднага щом се настанихме и Джона затвърди, че ще седне до мен, всеки заяви какво ще консумира, а приятелят ми и Джак отидоха да вземат поръчката. След няколко минути Джак се появи и седна на мястото си, започвайки разговор с Даниел.

-Приятели, малко помощ?! - извика Джо, докато едва носеше поръчката на всеки от нас.

Приятели. Аз също влизам в това число за него, нали? Всичко си е както преди.
Бях се замислила, докато пиех кафето си и преди да усетя то вече бе изпито. Оставих чашата върху масата и се загледах през прозорецът. Когато погледнах към Джона, с изненада установих, че го няма.

-Каза, че отива до тоалетната, но ти бе прекалено замислена за да го чуеш. - каза Корбин, сядайки до мен на мястото, където до преди малко се намираше Джона. Усмихнах се извинително и отново погледнах към прозорецът. Мястото, на което се намираме в този момент ми харесваше ужасно много. Точно срещу заведението имаше две сгради. Едната беше доста добре поддържана, около нея на всякъде имаше цветя и бе толкова цветна, сякаш когато я погледнеш виждаш светлата страна на живота. Но не мога да кажа същото и за другата сграда. Тя изглеждаше като една от най-старите сгради в града. Покривът ѝ бе леко срутен, а стените ѝ бяха обелени, докато на места бяха покрити и с графити на децата от квартала. Двете сгради изглеждаха като някаква черта. От светлата сграда започваха кварталите и трафикът, но от тъмната започват онези малки и бедни улички, на които можеш да се натъкнеш на кого ли не. Сякаш те разделяха тези две части на града. Може би за това заведението, в което бяхме се казваше "Border ". То бе точно на границата по между им.

-Наистина си много разсеяна. - чух гласът на Корбин и си спомних, че той беше седнал до мен. Извиних се и се опитах да го изслушам. Той се усмихна и започна да ми разказва за неща от детството си. Имаше доста забавни истории, но най-много ми харесаха тези, в които присъстваше и Джона. - Добре, стига толкова за мен! Какво става  между теб и приятелят ни? - попита той, карайки усмивката ми почти да изчезне.

-Ние... - замислих се какво точно да кажа, но нищо не ми хрумваше. Дори не знам какво се случва между нас. Може би... Приятели?

-Не бяхте ли заедно? - попита, карайки ме да се усмихна тъжно.

-Бяхме... И преди да попиташ ще ти отговоря. Изгубих доверието му. Дори да го бях направила несъзнателно и наивно, успях да го отблъсна от себе си. А и очевидно все още има чувства към  бившата си приятелка.

-Бившата си!? Джона? Вярно, че това между тях не вървеше много добре, но не мисля, че той може да я обича. Преди време, когато все още бяха заедно имаше периоди, в които не са си контактували седмици наред, а сега, когато ти си тук е... Някак по-развълнуван. Никога до сега не ме е молил да го закарам до прозорецът на момиче след полунощ. Беше толкова романтично и смешно. Трябваше да видиш как се опитваше да стане, след първият си опит да се повдигне за да достигне до терасата ти. - каза, предизвиквайки усмивката ми. Спомних си за онези моменти, когато беше пиян и искрен, когато ми казваше какво мисли, без да увърта. - Не исках да те натъжа. - каза, след като забеляза, че вече не се усмихвах. Той беше толкова мил и добър с мен. Чувствах го като най-добрият ми приятел. Сякаш можех да му кажа всичко. Поклатих отрицателно глава и се усмихнах леко. Имах нужда от прегръдка и за това просто го прегърнах. Нямах представа защо и дали беше правилно, но се почувствах добре, когато отвърна на прегръдката ми. Постояхме така няколко секунди, след което чухме как някой се изкашля. Отделих се от Корбин и погледнах към Джона, който бе застанал срещу Корбин, гледайки ни намръщено.

-Това е моето място. - каза сърдито. Кробин се усмихна и го помоли да седне на неговото място, за да си поговори с мен. Джо извъртя очи ряздразнено и седна на мястото му. След няколко минути и още много смешни истории от страна на Корбин, Джона се изправи и незнайно как се намести между нас. Нямаше място и Корбин започна да му се оплаква, че трябва да стане, защото няма място, но Джона не го послуша и направи само едно движение, карайки ме да се озова в скута му. Преди да се усетя какво става вече четири чифта очи бяха забити в мен, а проблемът разрешен.

-Това тук... - каза Джона, посочвайки мен. -... Е моето момиче, което тяряба да е до мен! Не срещу мен, а до мен! Мисля, че тук няма място за някой друг. - погледна към Корбин, а той само се засмя заедно с останалите. Усмихнах се и погледнах към момчето, в чийто скут стоях. Той преплете пръстите ни и ми се усмихна. Неговото момиче...