Patient Jonah Marais

40

Опитвах се да се свържа с Джона, но той постоянно ми затваряше, докато накрая просто не изключи телефона си. Чувствах се виновна. Не успях да го спра преди да излезе от студиото. Ако бях осъзнала какво ставаше по-рано може би сега щяхме да сме заедно и да говорим. Да му се извиня и отново да заспим прегърнати както всеки път. Но този път не бе като другите. Той си мисли, че е възможно да има нещо между мен и най-добрият му приятел, което е най-глупавото нещо, което може да си мисли на този свят.!
Говорих с Корбин и му обясних ситуацията, а той дори ми разказа как онази му се е натискала, докато е била с Джо. Това беше подло, но в момента не ми се мислеше и за това.

Тя го бе видяла и тогава е осъзнал какво може да направи. Тя ме хвана в капана си! Искаше да скара мен и Джо и очевидно е забелязала, колко ме ревнува Джона дори от приятелите си. Когато е забелязала, че идва извъртя нещата така, че да кажа онези неща, които бяха двусмислени. И за жалост Джо разбра грешния смисъл на думите ми.
Макар да зная какво всъщност се случи, все още стоя пред вратата на къщата му и чакам да ми отвори. Той видя, че дойдох, но не направи нищо. Мрази ли ме?

Не ме е страх толкова от това да бъдем приятели, колкото от това да не ме намрази. Чувството, че човек когото си обичал истински и все още обичаш, да те намрази... Това ще ме погуби като любовта ни.

Стоях пред вратата на къщата му и звънях на звънецът за да говори с мен, до момента, в който спря да звъни. Или се е развалил от постоянното натискане или Джо го е изключил. Ядосвах се и едновременно с това натъжавах. Той дори не иска да ме види, а още по-малко и да говорим. Мина час или два, накрая той излезе. Зарадвах се, че най-накрая ще говоря с него и ще успея да му обясня ситуацията, но когато той просто ме подмина без дори да ме погледне, разби надеждите ми. Качи се в колата си и просто тръгна на някъде. Нарани ме, но в момента си личеше, че него го болеше повече.

Седнах на прага и го зачаках. Измина доста време, а аз започнах да се притеснявам. Ако не се върне? Ако си е тръгнал завинаги? Загледах се в красивият двор на къщата му, който в този момент изглеждаше празен. Съвпадение ли е, че и аз се чувствах така? Не знам колко време измина, но очите ми започваха да се затварят. Трябва да остана будна и да говоря с него! Поставих си цел, но силите ми ме напускаха и се отдадох на умората, заспивайки на прага му.

Когато отворих очи навън беше тъмно. Много тъмно, друго което ми направи впечатление бе одеалото, с което бях покрита. Той се е върнал? И не съм го усетила?! Погледнах към улицата, виждайки колата му. Прибрал се е. Отдъхнах си и се огледах. Този двор изглеждаше страшен нощем. Навън бе тихо, не се чуваха дори минаващи автомобили. Извадих телефона от джоба си и се изнервих още повече, когато забелязах пропуснатите повиквания от майка си. Веднага я набрах, а едва след това проверих колко е часът. Три сутринта?! Толкова дълго време ли съм го чакала? А той дори не ми отвори... Натъжих се, но се опитах да се съсредоточа в разговорът, който ми предстоеше. Още на вторият сигнал чух притеснения ѝ глас.

-Къде си, Мина!? Колко пъти те търсех? Защо не ми вдигаш?! С Джона ли си? Дай му телефона искам да говоря с него веднага!? Кога смяташ да се прибереш!? - извика ядосана и същевременно успокоена.

-При Джона съм, но телефона ми се е изключим и го оставих за зареждане. - преглътнах, опитвайки се да излъжа така че да  не се усъмни. - А той спи в момента. Аз също бях заспала.

-Заедно ли спите? - изненада ме въпросът ѝ, но ми се искаше сега да е до мен и да ме прегръща, стопляйки почти замръзналото ми тяло. Изправих се от земята и се увих около оделалото, опитвайки се да се стопля.

-Не. - отвърнах тихо.

-Лъжеш ли ме?! Искам веднага да се прибереш! Кажи му да те закара, трябва да говоря с него!- започна да ми нарежда тя.

-Не, не искам да го будя... Ще си хвана такси и ще се прибера.

-Какво такси, момиче!? Знаеш ли колко е часът? Какви ли не хора има по това време! Кажи му да те докара, ако трябва лично аз ще говоря с него!

-Ще се прибера на сутринта... - започнах преди  да ме беше прекъснала.

-Казах сега! - извика и ми затвори.
Премахнах оделалото от себе си и го свих. Не исках да изпусна шанса си да говоря с него, но ако не се прибера сега вероятно никога повече нямаше да мога. Щях да стоя в стаята си наказана и още куп проблеми, които не се решават сами. Запътих се към вратата и точно я отворих, когато чух шум зад себе си. Обърнах се и забелязах Джона. Той тръгна към мен, а аз не можех да помръдна. Къде отива? Качи се в колата си и я запали. Излиза по това време? Дали отива при...

-Качвай се! - чух гласът му, но все още не помръдвах. Цял ден ме избягва, а сега ще ме закара? Ще стои с мен в една кола макар да не иска да ме вижда. Очите ми се насълзиха, но се качих при него. Той не каза нищо, но на мен ми бе пределно ясно какво му е. И въпреки всичко отново го е грижа за мен....