Patient Jonah Marais

48

....Две години по-късно....

Изминаха години от както не съм виждала Джона. Той си тръгна, а аз приех решението му. Явно да ме обича се оказа не по силите му.
Надявах се на твърде много, а останах разочарована.

Любовта е сложно нещо. Трябва освен да получаваш любов и да даваш такава в същият размер. И докато говориш с човекът, който те допълва, трябва да бъдеш честен и да полагаш усилия за да не го нараниш. Човекът до теб трябва да те уважава и изслушва. Ако има всичко това в една връзка, тя е стабилна. В нашата връзка с Джона имаше всичко това, но не беше стабилна. Подгъваше се при най-малкият ни спор и малко по малко се разпадаше. Чуждите действия я съсипаха бързо и докато се усетим ние я довършвахме.

Сега като се замисля за това ми се искаше да не се бях отказвала. Да се бях борила до последно, макар той  да се бе отказал първи. Но днес нищо от това няма значение, защото нито той е тук, нито мисли за мен. Запитвам се дали ме помни все още?
Но отговорът винаги се запечатва в съзнанието ми, виждайки го прегърнал друга всеки път, щом се покаже по някое списание или новините. Рядко преглъщах сълзите, защото всичко ме връщаше към преди. Често сънувах моментите, които имахме. Плаках много, но така и не получих топлината на прегръдката му, от която се нуждаех.

Заради всички списания и новини нямах желанието да излизам, плаках редовно, но нищо от това не помогна. Мейсън идваше всеки ден заедно с Габриела, а това до някъде ме разсейваше.

За изминалите две години Габи порасна доста, вече тича на около и тормози баща си. Заедно са толкова сладки и бях права, когато повярвах в това, че той ще бъде страхотен баща. Със сигурност Габи имаше най-добрият баща. От друга страна Мейсън успя да постигне своята мечта и започна работа като мениджър на изгряващи начинаещи личности. Осигурявяше им участия и им помагаше с подготовката. Днес е Хелоуин и се организира благотворителен концерт за децата без родители. Мейсън беше много надъхан да участва в него и да помогне на децата. Беше толкова мило, той най-добре разбираше онези деца.

Имаше нещо, което ме караше да се вълнувам. Усещах някакви пеперуди в стомаха си, които не съм усещала от години. Възможно ли е да се върне тази Коледа или дори още днес? Бих могла да тая надежди, но след като не се върна нито веднъж през изминалата и тази година, ми се струваше глупаво. Дори и да се върне какво ще промени това?
Всичко приключи преди две години, едва ли дори се сеща за мен.

-Мина, трябва да тръгваме.. - гласът на Мейсън ме изкара от мислите, в които бях потънала. Сресах косата на малката принцеса, проверих гримът си за последно и тръгнахме.

На Хелоуин всеки беше друг. Можеше да бъде свободен и да бъде себе си без да се притесняваш, защото никой не знаеше кой си. Днес Габи бе принцеса, Мейсън полицай, а аз бях дяволче. Със сигурност харесвах този празник.

Когато пристигнахме Мейсън отиде някъде за да говори по телефона, а аз и Габи опитахме да се придвижим по-навътре. Със сигурност щяха да се съберат доста средства, имайки в предвид количеството на хората тук.

Изведнъж се блъснах в нещо и за момент щях да падна ако някой не ме бе хванал. Усмихнах се на сандвича пред себе си. Сърцето ми заби още по-силно, когато осъзнах, че този сандвич пред мен бе Корбин. Щом той е тук, значи Джона също е някъде тук.

-Мина! - Той ме прегърна. - Не мога да повярвам, че си ти! От кога не съм те виждал, толкова ни липсваше. - Не знаех какво да направя, но ми се причу, че той каза "ни". Липсвам ли и на Джона?

-От две години.

-Не знаех, че ще си тук. Нито той... - каза, след кратко взиране един в друг.

-Изненада. - казах, опитвайки да се засмея, макар да не ми беше до смях. Той е някъде тук и ако ме е видял, вероятно се крие от мен.

-Кое е това момиченце с теб? - попита той и се усмихна на Габи.

-Това е Габриела - дъщерята на Мейсън.

-Онзи Мейсън? - кимнах и погледнах към сцената, оглеждайки се за него.

-Ще го видиш скоро. - усмихна се странно и се засмя. Дори да се видим не можем да направим нищо. Разделихме се в лоши обстоятелства и едва ли би искал да се засече с мен.

-Защо се смееш?

-Мислиш си, че не иска да те вижда, нали?

-А той иска ли? - попитах несигурна.

-Ангелът и дявола вървят ръка за ръка, не мислиш ли? - каза преди да се обърне и насочи към сцената. Какво значи това?