Patient Jonah Marais

38

Моментите с Джона ми въздействаха ужасно много. Всеки нов момент с него е проводник на нещо ново. Усещането с него винаги е различно. За онези моменти, в които плачех за несправедливостта в живота и за онези моменти, в които се радвах, че точно той е до мен.

Всички сълзи, които проливам са заради него. Всеки път, когато си тръгва ядосан от компанията ми, е причината за сълзите ми. Всяка усмивка, която показвам е подтикната от неговата. Но как мога да реагирам на новината, че ще играе с бившата си на приятели?
Не ми беше приятно, това че Джона се е примирил със задачата, която са избрали за него, но тук аз нямах правото на мнение.

Лежах, скрита в прегръдките му, максимално прилепена към тялото му, вдишвайки от замайващият му аромат. Исках да съм възможно най-близо до него. От друга страна очевидно и Джо го искаше, защото той самият ме придърпва още по-близо към себе си макар че по-близо няма на къде.

-Не мога да повярвам, че избраха точно нея. От всички момичета на света точно бившата ти приятелка. - продължавах да му се оплаквам.

-Сама каза, че е бивша. Не разбирам, защо щом знаеш, че тя е минало, продължаваш да се тормозиш с това!?-попита спокойно.

-Защото очевидно миналото ти иска да се завърне! - извъртях очи и погледнах към момчето, което ме наблюдаваше с усмивка. Нямаше как и аз да не се усмихна на гледката.

-Миналото не случайно е такова. Не се завръща, а припомня.

-Не искам да си го припомняш. - казах тихо, надявайки се да не ме чуе. Но напразно.

-Защо? Наистина ли мислиш, че бих постъпил така с теб? - усещах малко напрежение в гласът му, докато тялото му също се бе напрегнало.

-Не, не мисля. - отвърнах му искрено. Въпросът не бе в това дали той би ме оставил заради нея, а в това иска ли да бъде с нея в место с мен. - Страхувам се, че ако си припомниш хубавите моменти с нея, може би ще искаш да се съберете... Вдиях я и тя беше красива за разлика от мен. Имаше хубаво идеално тяло, а косата ѝ не приличаше на моята. Беше дълга и красива точно като нея самата. Усмивката ѝ бе искряща и колкото и да отричаш тя бе специална за теб. Кара те да се усмихнеш и ти.

-Това ли е? Мислиш, че бих я харесал повече заради външният ѝ вид? Мина, не знам какво мнение имаш за себе си, но то очевидно е грешно! Никога ли не си се виждала? Имаш прекрасно тяло и коса, може би за теб не са перфектни, но това няма значение за мен! Усмивката ти ме стопля, когато душата ми тъне в самота и студ. Според теб може би и тя не е перфектна, но на мен ми харесва така! Колкото и да твърдиш, че ти не си красива колкото нея... Всъщност си права! Тя е красива, но ти си перфектна. Не искам нейната усмивка, а твоята! Искам твоите целувки по устните си и топлината на твоите прегръдки....