Patient Jonah Marais

22

Очаквах Джона да си тръгне и повече да не ме потърси. Но противно на очакванията ми той влезе вътре и седна върху леглото ми. Стоях до прозорецът и наблюдавах действията му. Защо толкова много исках да направи нещо?

-А-аз не знаех, че ти... - започна след известно време, прекратявайки тишината. Надявах се да говори  с мен, за това което му признах и макар да очаквах и този въпрос се разочаровах, след като чух най-напред него.  -...От къде знаеш кой съм?

-Това ли бе единственото, което чу!? - попитах тъжна.

-Онази сутрин ме видя, нали? Видя лицето ми! - каза притеснен.

-Видях те още вечерта. Ти... - щях да си призная за прегръдките и думите му, но щом за него не бе толкова важно, защо трябва да премина през това още веднъж?-... Качулката ти падна и заспа така.

-Защо не ми каза, че знаеш кой съм?

-А ти защо не ми каза кой си? - отговорих на въпроса му с въпрос.

-Мина, в момента се опитвам да асимилирам цялата нова информация. Моля те, разбери, че не ми е лесно. - каза, премахвайки шапката си, докато аз стоях от страни и го наблюдавах. Още щом лицето му се показа на показ останах без думи. Вярно е, че не го виждам за първи път, но не мога да отрека, че е красив.-Кога... От колко дълго време чувстваш нещо към мен?- повдигнах рамене и най-накрая успях да отделя погледа си от него.

-От както ти се обадих пияна. - сведох глава, припомняйки си за онази нощ.

-Помниш какво стана, нали? - кимнах и продължих да изучавам пода в стаята си, сякаш бе най-интересното нещо на света. - Защо ме целуна тогава?

-Така го почувствах... Поне разбрах, че ти не изпитваш нищо към мен, още от самото начало преди да съм направила нещо глупаво, бих казала като да си призная, но вече го направих.

-Защо мислиш, че не те харесвам? - не отговорих на въпросът му, защото бе повече от очевидно. Той ме отблъсна! Отблъсна ме, а след това си призна, че е било грешка. - Защото се отдръпнах, когато ме целуна ли? - отново го оставих без отговор, но вероятно не му се хареса. - Мина, ти беше пияна! Ако те бях оставил да ме целуваш не съм сигурен, че щях да издържа, а ти щеше да съжаляваш на сутринта.

-Какво да издържиш, Джо?

-Себе си. Никога ли не ти се е случвало да искаш нещо толкова отчаяно, че в един момент да изгубиш контрол?

-Не те разбирам.

-Мина, аз те харесвам.

-Да, като приятел. - казах тъжно, но той се доближи до мен, изнервяйки ме. Погледнах към него, а той наблюдаваше мен. Очите му се забиха в моите, правейки невъзможно отделянето на погледа ми.

-Не мисля, че ако ми беше само приятелка бих искал да те целуна толкова много...