Patient Jonah Marais

27

Бяхме в къщата на Джона и щяхме да гледаме филм. Аз избирах филма, докато той правеше пуканки. Интересното бе, че имаше прекалено много романтични филми, за момче.

Докато ги разглеждах от някъде изпадна някаква снимка. Наведох се и я взех. На снимката бе Джона с някакво момиче. Той я целуваше, а тя го бе прегърнала силно. Изглеждаха толкова щастливи и влюбени. Сякаш целият свят крепяха един на друг. Това вероятно е бившата му приятелка. Красива е в сравнение с мен.

Но Джона е с мен, а не с нея. Сега аз съм неговата опора, а не тя. Погледнах към момчето зад кухненският плот, което беше заето с микровълновата. Ако тя не значи нищо за Джона, защо тази снимка е все още тук? Възможно ли е той все още да страда от раздялата им? Иска ли да си я върне?

Когато отново преместих погледа си към него той вече бе готов и идваше към мен. Усмихна ми се, докато аз не знаех какво да направя. Скрих снимката между филмите и избрах произволен.

-Сигурна ли си, че искаш да гледаш този филм? - кимнах замислена. - Добре ли си? Струваш ми се малко бледа.

-Добре съм. - казах просто и се настаних върху удобният му диван. Седнах, оставяйки по-голяма дистанция от обикновено, между мен и Джо. Не знам как се чувствах в момента. Може би объркана. Онова момиче е красиво и изглеждаше влюбено в Джо, както и той. Той казва, че я е преодолял и аз съм неговата опора, но защо все още пази онази снимка.?

-Мина, не внимаваш! - чух гласът му и по погледа му си личеше, че ми говори от доста време.

-Съжалявам.

-Какво ти става? Беше толкова радостна, когато дойде, а сега изглеждаш така сякаш си се блъснала в стълб. - каза, след което се усмихна, но аз нямах такава енергия. - Всичко наред ли е?-попита вече сериозен.

-Не знам...

-Мина, можеш да ми кажеш ако нещо те притеснява.

-... Докато избирах филм, намерих една снимка. - казах, но ми стана ясно по погледа му, че вече знаеше за какво говоря. Вече не изглеждаше толкова весел, а по-скоро тъжен.
Замълчах си, след като не получих отговор.

Загледах се в големият телевизор, не обръщайки внимание на филма. Той се опита да хване ръката ми, но седнах по-далеч от него. Дори не намери за нужно да ми обясни. Какво стана с "можеш да ми споделиш"? Може би е твърде лична и болезнена тема, но аз трябва да знам дали все още е влюбен в нея. Не искам, докато прегръща мен да мисли за нея. Ако е толкова важна за него, аз не мога да се преструвам, че няма друга.

-Трябваше да я сложа все някъде... - започна той, след няколко минути.

-И реши да я зарежеш сред колекцията от филми, а след това да ме изпратиш да ти избера филм!

-Какво?! Не! - отрече веднага той.

-Излишно е да го казваш, Джо! Личи си, че тя ти липсва! - Натъжих се от отговорът му, макар да беше честен с мен.

-Да, липсва ми, но ще свикна с теб!

-Не искам да бъда заместител. - преглътнах тежко за да не се разплача. Да свикне с мен, за да забрави чувството да бъде с нея.

-Не, нямах това в предвид! - изнерви се той и прокара ръка през косата си. - Мина, исках да кажа, че всичко това с теб е ново. Няма как да я забравя толкова бързо, но се чувствам различно с теб!

-Не ме лъжи. - проплаках, докато  ръцете му се обвиха около мен. Исках да се отдръпна, но се чувствах толкова добре.

-Не лъжа! Моля те, не плачи! Казвам истината! Никога до сега, не съм споделял с нея като приятелка, тя винаги е била само мое гадже, докато ти... Ти си ми като приятелка. Която искам да прегръщам и целувам. Знам, че звучи странно, но аз наистина се влюбих в теб. - думите му ме объркваха ужасно, но нямаше какво повече да направя. Ако това, което казва е истина. И той наистина е влюбен в мен няма от какво да се притеснявам. Но ако ме лъже, за да остана нейн заместител, със сигурност ще боли повече от колкото предполагам...