Patient Jonah Marais

4

Събудих се, учудващо в стаята си. Усещах главата си като някакъв балон, който пулсира и всеки момент ще се пръсне. Изправих се и огледах наоколо. Всичко си бе същото, но какво правех аз тук. Осмислих всичко от последните си спомени и стигнах до извода, че или съм се прибрала сама, но не помня, или онова момче от партито ме е прибрало. Но от къде ще знаете адресът ми?!

Излязох от стаята си, запътвайки се към кухнята. Надигнах се леко за да достигна шкафа и да взема нещо, което бързо ще прекрати пулситането в главата ми. Щом намерих и го изпих щях да се върна в стаята си, но обръщайки се застанах лице в лице с майка ми. Тя ме гледаше ядосано, но не каза нито една думичка. Мисля, че съм загазила дълбоко.
Очаквах да ми изнесе лекция, но тя не каза нищо. Абсолютно нищо.

-Добре, съжалявам! - накрая не издържах и проговорих.

-За какво съжаляваш, Мина? За това, че излезе без да ме попиташ, за това че се напи, а си едва на осемнадесет!? Ти си все още дете! Не ти ли мина през ума колко може да загазиш!? - попита ядосана, карайки ме да сведа глава. Ако вчера идеята ми се струваше добра, то сега буквално съжалявам, че съм я мислела, за такава.

-Съжалявам.

-Много ме разочарова! Ами ако ти се беше случило нещо?! Добре, че беше Джо да те докара до тук.

-Джо? Кой е Джо? - попитах я аз. Със сигурност дори да знаех името на момчето от купона, сега нямаше дори да го помня. Но можеше да ми е познато, а Джо е като черна дупка в главата ми.

-... Пациента ми. Благодарна съм му за това, че те доведе. Макар и в този вид. - каза намръщена. Огледах се в огледалото до себе си и останах меко казано ужасена. Имах следи от червило по ръката си, бузата ми, а спиралата ми бе размазана около очите ми. Изтръпнах, когато забелязах още нещо. Не бях с моето яке. Това яке, което бях облякла със сигурност  беше мъжко, защото ми стига почти до коленете, а ръкавите му ми бяха твърде дълги. Радвах се, че поне скриваше твърде късата, според майка ми, черна рокля. От якето се носи лекият мириз на нещо приятно и познато, но определено надделяваше моят - на алкохол и цигари. Имам нужда от душ.

-Ще е по-добре ако му го върнеш. - каза майка ми, изваждай ки ме от транса, в който бях попаднала. Кимнах, за съгласие, но едва след това се сетих, че аз дори не знам как изглежда.

-Имаш ли адреса му? - попитах и преди да ме бе нахокала, се поправих. -.. За да му върна якето, разбира се.

-Благодари му, Мина! - кимнах и я изчаках да запише адреса на някакво листче. Посегнах към листа, но тя го взе преди да съм го докоснала. Добре, това беше дразнещо. - Първо се приведи в приличен вид! Изглеждаш като проститутка! - извъртях очи и я послушах. Взех си душ и се преоблякох. Мисля, че дойде времето да разбера нещичко за този "Джо"....