Patient Jonah Marais

49

Светлините изгаснаха, а сцената бе осветена от фенерите, които бяха поставени на всякъде. Наоколо се разнесе познат глас и вече бях сигурна, кой е притежателят му. Когато прожекторът го освети, вече разбрах думите на Корбин от по-рано. Костюма, който Джона си беше подбрал, бе на ангел. Със сигурност му стоеше добре.

Крилата, които бяха закачени за тялото му от време на време се полюшваха, изглеждайки като истински. До някъде костюма го описваше.

Напоследък по новините често обсъждаха благотворителната дейност, която той извършва. Единият от прожекторите започна да осветява тълпата, а погледа на Джона се рееше покрай него. Сякаш търси нещо... Възможно ли е да търси мен?
Илюзиите ми се разбиха, когато се усмихна на едно от момичетата, което се оказа Али. Имаше слухове напоследък, че са заедно. Не исках да им вярвам, макар да го виждах.

Изведнъж прожекторът блесна в очите ми, заслепявайки ме. Погледнах надолу, чакайки да се отмести, когато чух името си. Бях забравила какво е да го чуя от неговата уста.
Когато погледнах отново към него, той се взираше в мен. Може би не беше подходящият момент да се срещнем. Мейсън се появи от някъде, явно забелязал какво се случва. Подадох му ръката на Габи и се насочих към изхода. Музиката беше спряла още щом чух името си, а повечето хора се бяха втренчили в мен или Джона.

Излязох пред сградата, оглеждайки се за такси. Тъкмо видях едно и щях да го повикам с жест, когато някой хвана ръката ми и ме издърпа обратно към сградата. Той беше с гръб към мен, но въпреки това знаех, че бе Джона. Задърпа ме към дълъг и тесен коридор и накрая влязохме в петата стая от дясно. Той заключи вратата, а след това обви ръцете си около лицето ми.

Изглеждаше по-зрял от преди две години,но не мога да кажа същото за себе си. Ръцете му галеха бузите ми, а очите му бяха забити в  моите, които се бяха навлажнили.

-Тук си. - каза тихо той.

-Да... Не знаех, че и ти ще бъдеш тук.

-Надявах се да дойдеш.

-Знаеше ли?-попитах затаила дъх. Сякаш очите му ме хипнотизираха.

-Казах, че се надявах и дойде. Не сме се виждали от...

-Две години. - прекъснах го.