Patient Jonah Marais

32

Нямам представа какво се случваше между мен и Джона. Нито бяхме разделени, нито заедно. Отново бяхме близки, но въпреки това спазвахме определена дистанция.

Избягвахме темата за клипа, но истината бе, че след като го имаше на всякъде, Джона се прочу доста. Вече не носеше качулка и дори имаше фенове. И фенки. Не ми харесваше как почти всяко момиче го заглежда, но нямах право да казвам каквото и да е. Както казах ние нито сме заедно, нито разделени. И със сигурност не ми харесваше това наше положение.
Разхождахме се в близкият парк, докато той не предложи да седнем на една от пейките. Когато се настанихме, забелязах че изглеждаше нервен.

-Джо? Всичко наред ли е?

-Нямам представа....Напоследък всичко е толкова объркано и сложно. Искам да говоря с теб и да бъдем, както си бяхме, но винаги нещо ме спира. Не са ми нужни още усложнения, защото всичко се струпва на куп. Започнаха да звънят на човекът, който бе нещо като мой мениджър и да искат срещи, интервюта и участия. Това е хубаво, знам, но аз не мога да изляза  пред толкова много хора, а какво остава да пея! Последният път завърши с преместване в друг град! Ами ако отново се изложа или повърна върху някого?-опитвах се да го разбера и да се съсредоточа върху думите му, но част от тях ме караше да спра да слушам останалата. Не са му нужни усложнения? Аз усложние ли съм за него? За това ли няма нищо между нас, защото го обърквам и винаги правя всичко в пъти по-сложно? Иска да бъдем както преди. Приятели? - Мина, слушаш ли ме?!

-Аз...Не, извинявай. - спрях да мисля за това и се опитах да го изслушам.

-Казвах, че съм много притеснен още от сега. Утре е първото интервю и трябва да съм там в десет, но не знам дали изобщо да отида, ще ти бъда много благодарен ако дойдеш с мен! Може би това ще бъде поредното нещо, за което да съжалявам после, но го искам.

-Не може винаги да живееш в страх от това, че ще се провалиш? Да, има вероятност да не мине гладко, но има и такава, да мине доста добре и да се прочуеш. Представял ли си се като известен певец, който има много фенки, участия и въздейства на хората с песните си? - Той кимна, подтиквайки ме да продължа. - Това не е шанс да се изложиш, а възможност. Имаш възможността да постигнеш своя мечта! Замисли се! Колко хора на този свят получават възможност като твоята?

-... Знам, че има две страни, но все още съм нервен, а си представи какво може да се случи утре. - въздъхна той. Усещах силното желание да го прегърна и успокоя, но трябваше да стоя на страна. За това се примирих с факта, че мога само да хвана ръката му. Стиснах я леко, опитвайки се да му вдъхна кураж. Той ме погледна, след което погледът му се спря върху ръката ми. Отново не знаех какво да направя, за това просто пуснах неговата. Щях да пъхна своята в джоба на сивото си яке, но той я хвана, преплитайки пръсти с моите. Наблюдаваше ме известно време, след което проговори. - Защо страниш от мен?

-Какво? - попитах. Въпросът му ме учуди. Аз страня?

-Забелязах, че стоиш на страна, не ме прегръщаш, целуваш или каквото и да правеше преди. Дори не ме докосваш.!-каза тъжен. Рядко мълчах, но този път наистина нямах какво да кажа. Или поне не знаех.

-Аз... Ние... Какви сме в момента? Имам  в предвид това, че ти не искаш усложнения, а очевидно връзката ни бе такава за теб. Казваш, че страня от теб но истината е, че не знам какво да правя, покрай теб вече. Не знам дали имам право да те прегърна или целуна. Страх ме е, че ако те докосна ти ще се отдръпнеш. Нещата, които се случиха напоследък, се отразиха доста зле на доверието ти към мен.

-Вярно се, че и двамата сме доста объркани, но ти все още имаш правото да правиш каквото и да е с мен! Не мисля, че мога да прехвърля тези права на някоя друга. - каза, опасно близо до устните ми. Толкова исках да го целуна, но отново стоях като препарирана и не помръдвах.

-Тогава недей. - след думите ми, най-накрая усетих онези меки, плътни и топли устни. Липсваше ми вкусът им...