... Две години по-късно...
-Мина да си виждала тениската ми? - извика Джона, излизайки от банята. Усмихнах се и погледнах настрани, правейки се, че не съм чула нищо. - Вече я намерих. - отбеляза той, когато погледът му обходи тялото ми.
-Защо не си облечеш друга? Не се разхождай така! - скарах му се, защото се опитвах със всички сили да не го зяпам. Мина година, от сватбата ни, а все още не мога да се спра. Той е толкова...
-Разсейвам ли те? - усмихна се лукаво и се насочи към мен. Опитвах се да остана спокойна и да не му показвам, колко дяволски много ми влияе.
-Гладен ли си, защото ние сме... - смених темата и тръгнах към хладилника, попречвайки на действията му. Когато не намерих нищо удоволетворяващо ме вътре, го затворих. - Какво ще ни сготвите днес, шеф Марайс? - засмях се, продавайки му всичко което докапам от шкафа.
-Да си поръчаме пица?
-Искам ти да ми приготвиш нещо! - измрънках и направих муцунка, опитвайки се да му повлияя. Той се засмя и ме придърпа към себе си, поставяйки ръцете си на кръста ми.
-Как мога да ти откажа, когато носиш моята тениска, а тя ти стои толкова, шибано, перфектно? - изчервих се от думите му и го прегърнах, скривайки лицето си в гърдите му. Смехът му изпрати вибрация до мен, карайки ме да настръхна. Постояхме така известно време, всеки изпаднал в своите размисли, докато Джо не проговори.
-Помниш ли когато ти казах, че се привързвам към теб? - попита той, карайки ме да се усмихна на спомена. Тогава почувствах нещо като трепет и бях сигурна, че затъвам дълбоко в отношенията ни.
-Да, помня.
-Още тогава бях много повече от привързан.
-Можеше да ми го кажеш. - засмях се.
- Вече няма толкова голямо значение, защото отмина и не е нужно да се притеснявам дали някой може да те отнеме от мен. Ти си тук, аз съм тук, заедно сме, а скоро ще станем още по-голямо семейство. - усмихна се Джона и погали порасналият ми корем.
-Голямо и щастливо семейство. - прошепнах и го придърпах към себе си, дарявайки го с целувка. Той промени живота ми, преминахме през какво ли не, за да стигнем до тук. Може би някой ден ще спрем да мислим за болезнените спомени, но дори и да не успеем, ще имаме още много добри за създаване, защото ще имаме с кого да споделим любовта си, а тя ще сътвори още щастие, което да ни радва.
.... Край...
KAMU SEDANG MEMBACA
Patient Jonah Marais
Fiksi Penggemar-Какво щеше да направиш ако знаеше, че това ще се развие по този начин? - попитах със сълзи на очите си. Избягвах погледа му, но неговият упорито преследваше моя. -Ако знаех, че да те обичам ще бъде толкова трудно, нямаше да отворя онази проклета вр...
