Patient Jonah Marais

29

-Защо го направи!? - извика той. Усещах яростта в гласът му, но не знаех какво точно се е случило. Защо ми е толкова ядосан?

-Джо, не те разбирам!

-Какво не разбираш!? Предаде ме! Предаде мен, Мина! Аз ти се доверих!-продължаваше да ми крещи. Усещах как всеки момент ще се разплача. Чувствах се зле и виновна, а дори не знаех за какво става дума.

-Джона... - опитах се да го прекъсна, но той продължаваше да крачи нервно и ядосан около мен. Премислях какво точно се случи в последните дни. Тогава се сетих. Клипчето. Да не би... - Ти...за песента ли говориш.... Тоест...

-Сети се! Точно така, говоря за песента, която написах за теб! С която исках да ти покажа, колко си важна за мен!

-Не знаех, че ще стане така! Тя ми обеща да не го показва на никого и когато разбрах вече всички знаеха....

-И сега е на всякъде! - прекъсна ме той. Седна върху леглото ми и разтри очите си.

-Съжалявам... - седнах до него, но ме заболя, когато той се изправи, отдалечавайки се от мен. Толкова ли ми е ядосан? - Знам, че песента е важна за теб, толкова колкото и за мен. Записах онова клипче, защото исках да имам спомен от онзи момент.! Не предполагах, че някой ще го види, нито че ще го разпространят! Аз нямам вина...

-Ти никога нямаш вина, нали?! Осъзнаваш ли, че винаги постъпваш глупаво, а след това мислиш и търпиш последствията от действията си! Никога ли не ти е хрумвало да мислиш преди да го направиш! - когато ме погледна в очите, сякаш нещо в него се срути. Може би това беше границата, а срутените парчета бяха доверието му.

-Какво искаш да кажеш? - знаех, че думите му ще ми повлияят още повече, но въпреки това исках да разбера какво точно мисли за мен.

-Помниш ли, когато ти казах, че си не зряла!? Все още си толкова заблудена! Мислиш си, че всичко е толкова лесно и с малко усилия ще затвориш очи и ще премине! Повярвай ми, не е така. Понякога са нужни повече усилия. А ти очевидно не искаш да полагаш такива.

-Не те разбирам...-прекъснах го аз. Този път, аз също повиших тонът си.
Мислех, че порасвам с него, а всъщност не съм постигнала никакъв напредък. Той трябваше да забележи ако нещо се променя в мен, а очевидно е точно обратното. Все още съм била онази наивна, малка, не зряла...

-Явно това между нас... Не се получава. - започна след кратко мълчание. Може би до преди секунди се надявах да каже нещо, да ме прегърне, а сега ми се искаше просто да го бях отпратила. И какво щях да постигна дори да си беше тръгнал по-рано? Щях да си докажа, че все още се опитвам да бягам от отговорността, а последиците щях претърпя утре. След като действам.

Но това ли е най-важното за него? Как действам? Това между нас... Толкова ли му е лесно да го захвърли заради това? Толкова ли е лесно да махне с ръка и да го захвърли просто така? След всичко? След песента, която написа за мен? Или и тя не се е получила като това между нас?

-Значи е това? Слагаш краят на... Каквото и да беше това между нас... Защото съм те записала? Защото съм искала да запазя чувството, да чуя всичко онова от теб, съчетано с мелодия и гласът ти? Започвам да се чудя какво всъщност знача аз за теб? Наистина ли съм временен заместител?

-Не става дума за това. - прекъсна ме той, преди отново да продължа.

-Напротив! Споделяш ми как се чувстваш! А искаш ли да ти кажа как се чувствам аз? Толкова глупава. Сякаш правя грешка, след грешка, а ти чакаш да сгреша някъде отново и да ме оставиш! Когато ми каза, че онова момиче все още ти липсва се почувствах като, шибан, заместител. И може би никога не съм значела толкова много за теб, колкото съм  мислела. - Той щеше да каже нещо, вероятно оспорвайки думите ми, но не му дадох тази възможност, изтъквайки очевидното. -Ако сега ме нагрубиш, аз ще си замълча и ще го преглътна, трудно но все някак, но ти не искаш само това. Ти казваш, че не се получава. Слагаш края,защото си ми ядосан.

- Мина.... Не знам как се чувствам в момента! Толкова искам да ти се разкрещя, но просто нямам сили! Разбираш ли какво искам да ти кажа?! Не съм бесен, а твърде разочарован! Песента беше послание за теб, не за онези хора. Беше специална.

-Но явно не бе написана за мен! - Той замълча, избягвайки погледа ми. Вероятно тя го е заслужила повече, от колкото аз. - Щом искаш... Това е края.