Patient Jonah Marais

31

Когато Джона ме издърпа към себе си, Мейсън хвана другата ми ръка. Не знаех какво прави, но в този момент не знаех какво правя аз самата. Джона го погледна ядосано и пусна ръката ми, доближавайки се към него. Едва сега обърнах внимание, че не носи качулката си.
Очите му се забиха в тези на Мейсън. От страни изглеждаше толкова заплашително, че дори аз потреперих.

-Пак ли ти? - попита той.

-Трябваше да се погрижа за Мина, след като ти не можа. - провокира го Мейсън. Изненадах се от думите му. До сега не бях виждала грубата му страна.

-Това теб какво те бърка?! - каза Джо, видимо ядосан.

-Бърка ме! Мисля, че ясно ти казах, че ако я нараниш ще съжаляваш!

-От теб ли да се плаша!? - засмя се той. - Не знам за какъв се взе, но те предупрежвам.! Стой далеч от моето момиче! - заплаши го Джо, блъскайки го към близката сграда. Сърцето ми се сви след като чух думите му. Той ме нарече неговото момиче. Последвах ги и забелязах как Джона хвана яката на тениската му и го блъсна яростно в стената. Противно на очакванията ми Мейсън не се изплаши, а се засмя. В момента нямах представа, кой от двамата е с психически отклонения.

-Джона! - спрях обезумялото момче, хващайки ръката му. Той погледна към мен, след което се отдръпна, тръгвайки отново към него.

-Какво смешно чу?! - извика на все още смеещият се Мейсън.

-Твоето момиче. - усмихна се Мейсън. - До колкото знам, вече не е твое. Тя сама потвърди, че вече не сте заедно! Наранил си я и мислиш, че можеш да продължаваш така, но си в грешка! Няма да ти позволя повече да се доближаваш до Мина.

-Какъв си ти, че да ти искам позволението!? - извика Джо, преди да забие юмрука си в него. Прикрих устата си с ръка, за да заглуша писъкът, който последва. Трябваше да спра Джона преди да му бе направил нещо.

-Джо, остави го! Не се занимавай с него! Моля те, нека да си вървим. - опитах се да го убедя, но той сякаш не ме чуваше. Наблюдаваше как Мейсън избърсва кръвта от устата си и се изправя. Мислех, че ще отвърне на удара, но той не го направи. Погледна към мен и ми се усмихна. Наистина, в момента се чудя дали удара не му е повредил главата. Той се усмихва, докато устната му кърви.

-Остави го, Мина! Не може да ми направи нищо. Сега ме удари, но и аз бих реагирал така ако видя бившата си, с някой друг, едва на следващият ден...-преди да беше казал още нещо, Джона вече ме беше задърпал към колата си. Все още беше бесен, но когато влязохме в колата не каза нищо.

-Върна се... - направих опит да се усмихна, но той все още бе намръщен. Личеше си, че иска да ми се развика. Онази вена на вратът му, която се появява щом се напрегне, сега бе изпъкнала. Ядосан ми е, отново.

-Но явно не съм ти липсвал. - каза след известно време, прекратявайки тишината по между ни.

-Какво?

-Онзи твърдеше, че е възможно да има нещо между вас двамата, а ти мълчеше и не правеше нищо. - измърмори той.

-Щях да му откажа, но ти се появи... Но какво толкова ако изляза с него? Нали ти не искаш това между нас да продължава? Каза, че трябва да приключи, а сега просто се появяваш от някъде и....

-Ти също реши, че не се получава! Бяхме на едно мнение, забрави ли!? - прекъсна ме той.

-Не бяхме на едно мнение, но какво значение имаше? Ти ми беше толкова ядосан, че дори нямах възможност да мисля. Думите ти ме нараняваха, а накрая, когато бях съсипана, ти просто каза, че не сме един за друг и не се получава.

-Понякога, казвам неща, които не мисля.

-Тогава защо ги каза ако не ги мислеше? - попитах. Усещах как очите ми парят, вероятно чакащи удобен момент да просълзят. Няма как да кажеш такова нещо ако не си го мислел.

-Исках да те нараня и да разбереш, как се чувствах. Не очаквах да се съгласиш.

-Какво можех да направя?

-Да се бориш. - отвърна, сякаш това бе най-простото нещо на този свят.

-Как искаше да се боря, след като ти ми отне възможността да говоря, а какво остава да мисля? Знам, че вече ми каза, не веднъж, какво знача за теб, но всеки път се случва нещо и ти ме караше да се чувствам като временна. Сякаш днес ще ти бъда нужна, но утре може и да не бъда...

-Ти винаги ще ми бъдеш нужна. Ти си като въздуха, необходима за живота. Знам, че понякога греша и правя глупости, но ти наистина си важна за мен, Мина. - може би исках обяснение или поне да ми каже какво се случва между нас, защото аз вече не знаех. Но когато думите му, достигнаха до мен се почувствах по-добре. "Нужна си ми", точно от това имах нужда аз. Да зависи от мен, както аз зависех от него.