Patient Jonah Marais

3

Пияни и потни тела танцуваха на всякъде, запълвайки пространството в къщата. Музиката се чуваше от разстояние на две пресечки, а алкохолът се поглъщаше за секунди.

Надигах пълната чаша, а след това захвърлях празната. Имах нужда да се почувствам истински жива. Напоследък нямам никакво време за каквото и да е, а сега ми се отваря възможност да си наваксам. Изпих поредната чаша, след което се запътих към дансинга.

Започнах да движа тялото си в такт с музиката и не след дълго, нечие тяло се залепи към гърбът ми, окуражавайки ме да продължа.
Танцувах доста дълго време, може би с часове, а наоколо ставаше все по-населено. Имах нужда от въздух.

Спрях движенията си, запътвайки се към двора, но когато излязох нечие тяло зад мен веднага ме притисна в стената, целувайки ме. Опитах да се отдръпна за да не повърна в устата му и успях, за негово щастие.

Щом отново можех да си поема въздух се изправих, избърсвайки лицето си. Всичко покрай мен се въртеше, но все още усещах тялото зад своето. Може би ще е най-добре да си вървя. Тръгнах към улицата, но ръката на момчето, с което танцувах ме спря. Отново ме прилепи към стената, но аз отново се отдръпнах. Явно миризът на повръщано не пречи, когато си пиян като кирка.

Отново тръгнах към улицата, но всичко покрай мен се размаза още повече. Не виждах ясно. Очите ми започнаха да се затварят, а тялото ми да се отпуска. Преди да усетя как се струполявам върху твърдата и мръсна земя, усетих непознати ръце да ме хващат. Не помня нищо, освен аромата на якето му. Миризмата беше по-приятна от тази на пияното момче от преди малко.

А дали в момента това е той? Дали той ме държи сега? Каквито и мисли да минаваха през съзнанието ми, една не оставаше за дълго. Докато най-накрая не изпаднах в мрак, губейки контрола над тялото и умът си.