Patient Jonah Marais

5

Пристигнах на посоченият адрес и тъкмо щях да почукам на вратата, когато тя се отвори. Сърцето ми започна да бие като лудо, но веднага щом засякох погледа си с този на Даниел се успокои.

-Мина? Какво правиш тук? - изненада се той.

-Аз дойдох при Джо... - отвърнах засрамена.

-Не знаех, че се познавате. - каза усмихнат. Усмихнах се и кимнах за да не лъжа на глас.- Има ли нещо или идваш просто за да го видиш?

-Исках да му върна якето. - Той кимна и ми помогна да вляза. Не знам дали беше правилно да вляза така в къщата на един непознат, който може да е ненормален или откачалка. Цялото ми тяло изтръпна, когато се сетих, че посещава психолог. Възможно ли е да ме убие?

-Коя си ти? - подскочих, след като чух дрезгавият глас на момчето зад мен. Трябва да се обърна, нали? Когато се обърнах видях как момчето слага шапката и слънчевите си очила, а най-интересното бе, че не носеше тениска. Опитах се, да не заглеждам тялото му, но по дяволите не знаех къде другаде да гледам или не исках.

-А-аз...аз търся Джо. -казах му, а той се засмя..

-Здравей и на теб, Мина. Джо, значи? - кимнах, малко изплашена.

-Т-той тук ли е?

-Защо? - попита, карайки да извъртя очи.

-Т-трябва да му върна едно нещо и да му... Чакай, ако ти не си този Джо, какво те интересува?! - сопнах му се вече раздразнена. Стоеше пред мен полугол, гледайки как се излагам и ми се смееше нахално.

-Спокойно, аз съм. - каза и вдигна ръце в своя защита. Значи, Джо.

-Благодаря ти, за това което си направил вчера... - започнах и се проклех наум за това, че не помислих какво да му кажа, докато пътувах насам. -... И якето ти... - оставих го на стола до вратата и го погледнах. Защо не мога да кажа поне едно смислено нещо?! - Благодаря ти!

-Следващият път бъди по-внимателна, Мина! - каза сериозно. Не знам, дали наистина е сериозен или ми се подиграва, но кимнах и се запътих към вратата. - Почакай!

Обърнах се към него и го погледнах въпросително.

-Кой те пусна тук? Имам в предвид как влезе?!

-Даниел ме пусна... - казах несигурно. Дали ще му направи проблем, че пуска непознати в домът му?

-Следващия път може поне да почукаш. - каза усмихнат. Това момче започва да ме дразни.

-Спокойно, няма да има такъв.

-Не и ако спреш да се държиш толкова не зряло. - и с това чашата преля. Приближих се близо до него и го погледнах заплашително.

-Благодарна съм ти за вчера, но... Това е моят живот и не искам съвети за това, колко зряло трябва да се държа от един психопат!

-Психопат ли ме нарече? - каза леко ядосан.

-Психолог ли посещаваш!? - отвърнах му с въпрос, стараейки се да го ядосвам още повече.

-Няма ли да си тръгваш вече!? - извика, карайки ме да подскоча за втори път. След това просто се обърнах и излязох.

Дразнеше ме, а след като му го върнах се развика. Защо изобщо си мислех, че е специален?! Прибрах се по най-бързият начин и си легнах. Не успях да заспя, не заради светлината, която нахлуваше през прозорецът ми, а заради мислите ми. Възможно ли е да съм прекалила? Да съм го убидила? Но той също не си мълча, нарече ме не зряла! Прав ли е? Може би понякога постъпвам, не зряло, но аз съм едва на осемнадесет, нормално е. Аз също имам нужда, да забравя за проблемите си. Точно както и той.! Нали, за това идва при майка ми? А какво ме интересува?! Защо изобщо мисля за това? Вероятно лудостта е заразна покрай него....