Patient Jonah Marais

47

Когато отворих очи бях в стаята му. Докато той стоеше до вратата, чудейки се дали изобщо да каже нещо, аз се опитах да се изправя. Главата ми пулсираше, а краката ми все още бяха като омекнали. Той не каза нищо, както и аз не му казах нито дума. Поне бе облякъл тениската си.

Очите ми се насълзиха, но се опитах да избегна плачът, който напираше. Той мълчи, не ми обяснява какво, по дяволите, се е случило между тях, докато аз дойдох до тук за да му кажа как стоят нещата между мен и Мейсън. Заради целувка, преглътнах разочарованието, макар да бяхме на равно. Дори не го приемам като отмъщение или начин да бъдем равни.

-Виждам, че се справяш добре с драмите... - започнах аз. -... Какво изобщо правя тук?!

-Надявам се да си добре. Нужно ли е да повикам Грейсън за да ти помогне.-каза раздразнен.

-Той е Мейсън и не спокойно, не се тревожи ще се справя.

-Не, че се тревожа. - измърмори и напусна стаята. Това ли е всичко. Вече дори не му пука за мен? Прекрасно! Последвах го бавно до хола. Той се настани върху диванът, напълно игнорирайки ме. Наблюдавах го известно време, премисляйки какво точно да му кажа.

-Все ти е едно, нали? - започнах, опитвайки се да привлека вниманието му. -.. Все едно ти беше и винаги ти е било! Никога не си се интересувал истински от мен. Просто си чакал тя да се завърне. Не си ме обичал, не си ме искал. Бях просто нейн заместител, но тя се върна и се замисли за какво съм ти аз.

-Защо винаги намесваш нея!? Не тя целуна Грейсън! - каза ядосан и се изправи, заставайки срещу мен.

-Мейсън! И не съм го целунала, той целуна мен! Но да не забравяме и това, че ти целуна нея! Ти, Джона!

-Това ли е!? Просто ми го връщаш!?

-Не ти го връщам, нарани ме, разбираш ли!? Ако никога не си се интересувал от мен, можеше да ми го кажеш, но ти реши да ме нараниш. Нали тя беше бивша и важната бях аз.?

-Бях ти казал, че все още имам чувства към нея, но с времето те започнаха  да избледняват! И въпреки това, че съм ти го казвал стотици пъти, ти никога не разбра, че не се интересувах от нея! За мен ти беше всичко, но явно онзи винаги е бил преди мен!

-Аз никога не съм го поставяла пред теб. Тя винаги е била в мислите ти, Джона! Не можеш да го отречеш! Ако не е тя е Али или обратното!

-Знаеш ли, вече знам къде ти е проблема! Проблема ти е там, че винаги търсиш вината в другите, но не и в себе си! Не забелязваш къде грешиш ти и винаги мислиш, че другите са по-добър вариант. Никога не виждаш колко значиш за мен или как аз те виждам. Всеки път се сравняваш с тях и си правиш глупави изводи! Но сега е различно! Ти искаш онова копеле и би го избрала пред мен което е очевидно!

-... Толкова ли не ми вярваш? - попитах, а той поклати отрицателно глава.

-Не очаквах, че всичко ще бъде толкова сложно.

-Това ли е? Отказваш ли се?

-Мисля, че е времето и двамата да се откажем от това. Колкото и да опитваме, никога не се получава. - думите му се забиваха като нож в мен. Значи този път това наистина е краят. Отказва се толкова лесно, защото не е успял от първият път. Толкова ли значехме един за друг?

-Какво щеше да направиш ако знаеше, че това ще се развие по този начин? - попитах със сълзи на очите си. Избягвах погледа му, но неговият упорито преследваше моя.

-Ако знаех, че да те обичам ще бъде толкова трудно, нямаше да отворя онази проклета врата към сърцето си...-каза тихо и може би вече нищо нямаше значение. Този отговор ми каза всичко. Много хора твърдяха, че любовта винаги печели, но явно при нас е липсвало такава. Аз давах всичко от себе си, той също, но без никакъв резултат. И докато аз съм склонна да му дам още много любов, той се отказва. Може би това нямаше да бъде краят, но той бе решен, че не може повече. - Може би трябва да не се виждаме повече. - допълни, разбивайки сърцето ми съвсем.

-Чудесно..Дори вече не съм сигурна дали съм чувствала нещо към теб. Но в този момент ще бъда откровена. Мразя те, Джона Марайс! - казах и се запътих към изхода. Никога не съм казвала на някого, че го мразя. И със сигурност не мразя и Джона. Мразя себе си, че го допуснах толкова близо. Мразя се за това, че никога не бях това, от което той има нужда. Мразя това, че любовта винаги е толкова сложна и болезнена. Но не... Със сигурност никога не бих могла да намразя него.