Patient Jonah Marais

39

Времето минаваше бързо, когато между мен и Джона всичко беше наред. Почти всичко. Колкото и затрупани да бяха с участия, Джо винаги намираше време за мен. Вземат ме с тях на почти всяко събитие и винаги поглежда към мен, усмихвайки ми се преди да отговори или запее.

Може би за повечето хора това е малък жест, но за мен никак не е малък. Погледите му означават, че ме търси, следователно има нужда от мен. От друга страна бившата му приятелка не спира да му досажда. Търси го за всяко нещо, незнависимо  дали е важно или не. Разбирам, че няма нищо лошо в това да се разбират, но понякога прекалява. Не ми стига, че Джона ѝ обръща внимание през цялото време, когато сме навън, а и започна да му звъни и досажда и по телефона му. Дори сега стои близо до сцената и го наблюдава. Когато Джона говори с мен тя винаги го прекъсва или му задава въпроси. А когато аз се опитвам да му кажа нещо, ме избутва на страна и ме игнорира. Не разбирам какъв ѝ е проблема.? Не аз се опитвам да ѝ открадна гаджето!

-Не разбирам какво намира в теб. - извади ме от мислите  дразнещият ѝ глас. - Погледни се, Мина! Не носиш грим и красиви рокли. Не показваш нищо от себе си, а постоянно си обградена от вниманието му. Дори и от това на момчетата. Какво им правиш за да си толкова специална?- попита ме тя. Погледът ѝ сякаш ми казваше нещо, но не знаех точно какво.

-Какво да им правя? - попитах я вече раздразнена. Тези нейни погледи към мен и Джона ме вбесяват. Но основно тези към Джона.

-Въпросът е на кого го правиш?

-Ти не си добре... - казах и извъртях очите си. Тя наистина ли си мисли, че бих направила нещо такова зад гърба на Джона и то с най-добрите му приятели, само за да им се харесам? - Слушай ме, добре! Ако ти си го правила преди, не ме интересува! Ако си изневерявала на Джо, отново не ме интересува! Но ако си мислиш, че можеш да ме сравняваш със себе си, си в голяма грешка! Аз не съм като теб и никога не бих го причинила на Джона!

-Правиш ли разлика между думи и действия? Защото до колкото разбрах си близка с Корбин, а той е доста чаровен. - усмихна се тя.

-А ти правиш ли разлика между мен и теб?! - ядосах се и се доближих заплашително до нея.
                                                                           

-Намекваш, че бих спала с Корбин ли?-гласът ѝ се промени и повиши малко, но не обърнах особено голямо внимание. - Да, чаровен е както  казахме, но е приятел на Джона, а това би било наистина егоистично.! Защо реагира толкова остро? Да не би да го ревнуваш?

-Да, ревнувам го точно така! - казах саркастично и се засмях. - Не си играй с Джона или пък с някой от приятелите му, защото ще съжаляваш! - очаквах да отговори с нещо остро към заплахата ми, но тя просто сведе глава. Погледнах объркано и тогава забелязах, че има някой зад мен. Когато се обърнах, Джона стоеше зад мен и ме гледаше някак... тъжно?

-Джо...

-Корбин е твой щом го искаш! - каза той, попречвайки на обясненията, които исках да изрека. Нарани ме това, че си го помисли, но може би е разбрал грешно думите ми. И за всичко е виновна тя...