Patient Jonah Marais

44

Мейсън говори с мен и се зарадвах, когато чух, че ще се опита да бъде баща на детето. Радвам се, че детето няма да расте сред непознат и лишен от любов свят. Сигурна съм, че Мейсън ще му даде всичко, от което има нужда. Днес ще вземем всичко необходимо за пристигането, на малката принцеса.

От друга страна аз не получавах това, от което имах нужда. Става въпрос за Джона. Не сме се виждали от няколко дни и причината е турнето им. Макар все още да не е сигурен дали да отиде, той трябва да присъства на всички срещи и да взима решения с останалите. Не знам дали искам да отиде или да остане, но дори да остане ако отново бъде толкова зает? Ще се чувствам още по-зле от това, че заставам на пътя към мечтите му.

Има и още нещо, което не ми се нрави. И това е "приятелката" на гаджето ми. Тя ще бъде с него неотлъчно и за мое нещастие дори в този момент те бяха заедно и разнасяха любовта си във въздуха. Джо ми бе споделял, че скоро ще приключи това, което "има"  между тях, но вече минаха няколко седмици и те все още са заедно. Поне от тази дразнеща мисъл има и нещо, което ме успокоява. Бившата му няма правото да го докосва, освен ако той не иска. Така че ако не иска, на което се надявам, те няма да имат никакъв контакт между телата си.

Помагах на Мейсън с нещата, които трябваше да закупим за новото допълнение към семейството му. Всички детски неща бяха толкова малки и сладки, че дори и в мен нарасна желанието да си имам бебче. Може би някой ден с Джона ще предприемем голямата крачка и ще създадем семейство. Усмихнах се на мисълта си и насочих погледът си към Мейсън, който се опитваше да предположи, кои дрехи биха могли да подхождат на дъщеричката му.

Докато разглеждахме останалите неща в детският магазин чух позната песен. Това бяха момчетата. Усмихнах се широко и се насочих към големият монитор, който бе разположен в средата на магазина и предаваше на живо интервюто им. Забелязах как Джона държеше ръката ѝ и от време на време шептеше нещо в ухото ѝ.

-Мислех, че сте заедно. - каза Мейсън, след като видя сцената. Тъкмо щях да му отговоря, че все още сме, когато станах свидетел на нещо, което ми се искаше да не бях виждала. Те се целуваха. И колкото и да исках да мисля, че е само роля, не можех. Изглеждаха отдадени един на друг. Отстрани бяха перфектната двойка. Излъчваха толкова любов сякаш вече и Джона си мислеше, че е истина. Възможно ли е това да бъде реалността? Те да лъжат мен, а аз да им вярвам?

Сълзи потекоха от очите ми, но не казах и дума на Мейсън. Бях ядосана, тъжна и наранена. Вече разбирам, как боли, когато най-близкият ти човек те предаде...