Patient Jonah Marais

42

Не знам дали нещата между мен и Джо се подобряваха или влошаваха. Той отново беше до мен, но отново това се случваше рядко. Скоро имаха турне и колкото и да се радвах за тях една част от мен умира. Турнето ще отнеме месеци, а това значи, че ще бъде далеч и от мен. Вероятно ще има много фенки на концертите им и вероятно ще бъдат много по-добри и красиви от мен. Какво ще стане ако хареса някоя от тях повече от мен? Ако ме остави?

Колкото и да не исках, да мисля за такива неща, които вероятно Джона не би направил, не успявах. Те се радваха толкова много, че се развиват и успяват да спечелят сърцата на феновете си. Когато ми казаха, че скоро ще имат турне бях толкова щастлива, но накрая си спомних, че няма как да бъда до тях. Джона искаше да отида с тях, но нямаше начин да оставя майка си сама.

-Можем да вземем и нея... - каза той, опитвайки се да ме убеди.

-Не става така, Джо! Тя няма да иска, а и едва ли ще успее. Знаеш, всички пациенти и отговорността, която е поела.

-Но аз... Искам да дойдеш с мен. - каза тъжно той, карайки сърцето ми да се къса на две.

-Аз също, но не мога.

-Тогава... Няма да ходя с тях. Ще се справят и сами. Оставам при момичето си.! - опитвах се да не тъжа, но думите му бяха толкова вълшебни. Той би направил всичко за мен, за да бъде до мен. Усмихнах се, но сълзи започнаха да бликат от очите ми. - Не плачи! - прегърна ме той.

-Съжалявам. Не искам да те наранявам така. Ти си невероятен човек, Джона! Искаш и ще направиш всичко за мен, а аз винаги те поставям в такива ситуации, че е невъзможно без да те нараня. Не мога да ти позволя, да не отидеш! Вие се трудихте много, работите дни и нощи за да го постигнете! Положихте много усилия и сега вие имате възможност да се почувствате възнаградени. Също така е само за няколко месеца...

-Няма ли да ти липсвам?! - каза наранен и се отдръпна от прегръдката ми. Изправи се от леглото и започна да се разхожда нервно.

-Какво говориш?! Разбира се, че ще ми липсваш! И то много.

-Тогава защо се опитваш да ме убедиш в обратното!?

-Не се опитвам! - отвърнах му, чудейки се как точно да му го обясня. - Успокой се и ме изслушай... Не исках да кажа, че няма да ми липсваш, напротив. Повярвай, Джо ще се чувствам виновна ако съм причината да не отидеш на турнето ви! Не искам да съжаляваш за това... Също така съм изплашена. От една страна искам да отидеш и да бъдеш щастлив, но от друга се боя, че можеш да срещнеш... някой друг. - казах тихо. Той замълча и спря да обикаля нервно. След няколко секунди се върна върху леглото и ме прегърна.

-В живота си ще се срещнем с много хора. Ще идват и ще си заминават, изигравайки своята роля. Ще ни боли от сбогуванията и ще се радваме на запознанствата, но винаги ще има някой, който ще бъде с нас вечно. Няма значение дали в сърцата ни или и в живота. Той ще остане!...