Имах чувството, че сънувах. Не мога да повярвам, че в момента съм в прегръдките на Джона. Той си играеше с косата ми, докато аз се наслаждавах на прегръдките му. Исках да го попитам толкова неща, но не знаех как.
-Усещам, че нещо те напряга. Любопитството ли те изяжда? - засмя се той.
-Може да се каже. - усмихнах се нервно.
-Ще ми споделиш ли?
-Аз... Щом ти ме целуна... Какво искаше да ми кажеш с тази целувка? - попитах нервно.
-А ти какво искаше да ми кажеш с целувката онази вечер? - отвърна на въпроса ми с въпрос,карайки ме да се изчервя.
-Аз имах нещо в предвид, но ти ме отблъсна и го забравих. - започнах да го дразня, опитвайки се да измъкна отговорът, който искам,без да се налага аз да отговарям.
-Мисля, че си го припомни, когато ме видя с Али. - спомена, карайки ме да млъкна. Вече не ми бе забавно. Споменавайки нея, ме накара да се замисля за това, което бе казал по-рано днес. Те са били близки и все още са такива, но какво ще се случи ако някой ден той отново я хареса, повече от мен? Ние се целунахме веднъж, ако не броим пиянският ми опит да се почувствам по-добре. Но щом е разбрал още от първата им целувка, че не са били един за друг. Дали е усетил нещо между нас за да е все още тук?
-Къде се отнесе? - гласът му ме извади от мислите ми, карайки ме да го погледна. Може би трябваше да задам въпросът си.
-Ти и Али... Има ли вероятност да... Сте заедно някога. - не знаех как да задам въпросът си, по такъв начин че да не ме разбере погрешно. Не искам да си мисли, че съм ревнивата приятелка.
-Не, Мина, няма такава вероятност. Ние с Али сме приятели...
-Но и с мен беше такъв... Или все още сме? - казах несигурно. Какви бяхме в момента? Прибързвам ли, искайки отговор на този въпрос едва сега?
-Това най-деликатният начин да ме попиташ дали сме нещо ли е? - попита все още усмихваш се.
-Може би.?... Искам да кажа, че щом си разбрал за отношенията ви с нея още от първата целувка... Чудех се дали усети нещо и сега между нас?
-Мина, няма да те лъжа, между мен и Али не е имало само една целувка, но ти казах, че всичко приключи така, както и започна - бързо. И да отговоря на въпроса ти... Всъщност наистина почувствах нещо, още онзи път в колата ми, докато ти бе пияна. Усетих странно напрежение в гърдите си. Пулсът ми се учести, а устните ми започнаха да парят. Не исках да те отблъсквам, но се наложи. Не исках да съжаляваш за това на сутринта. А след тази целувка преди няколко часа, наистина почувствах нещо. - отговорът му ме накара да се усмихна, макар в началото да съжалих, че го попитах.
-А защо постоянно ме сравняваш с Али?
-Какво? Аз не те сравнявам с Али... Вярно е, че на последък я споменавам честно, но не ви сравнявам. Няма причина да ревнуваш от Али, уверявам те, че сме само приятели. Но какво ще те правя аз? Със всичките твои обожатели? - попита, правейки се на отчаян.
-Нямаш грижа, малко са. Но един е специален. - усмихнах се, а той се доближи за целувка. Мисля, че между нас започва нещо красиво, но се надявам да продължи по-дълго от останалите хубави неща в живота ми.
![](https://img.wattpad.com/cover/189969440-288-k657434.jpg)
ESTÁS LEYENDO
Patient Jonah Marais
Fanfic-Какво щеше да направиш ако знаеше, че това ще се развие по този начин? - попитах със сълзи на очите си. Избягвах погледа му, но неговият упорито преследваше моя. -Ако знаех, че да те обичам ще бъде толкова трудно, нямаше да отворя онази проклета вр...