In Love With A Motorist

1

-Как е малката ми сестричка? - попита ме Брайън, след като тръгнахме от летището.

-Как да е?

-Хайде, усмихни се! Вече сме заедно, ще живеем заедно.

-Да, ти си единственото хубаво нещо в живота ми.

-Ще правим купони, ще се забавляваме.

-Ти? И купони? Забавен си, Брайън. - казах и се засмях.

-Подтиснах се от това, че малката ми сестра е по-готина от мен. Трябва да си наваксам.

Стигнахме до къщата на брат ми, взех си куфара от багажника на колата и влязохме. Къщата му беше малка, но уютна.

-Джес, стаята ти е оправена. Отиди да си оставиш багажа и ела да хапнем. - каза Брайън и аз кимнах. Отидох в стаята ми, оставих си багажа и се върнах при брат ми. -Сготвил съм любимото ти. Ориз със зеленчуци.

-Много ти благодаря. - отвърнах му и го прегърнах.

Несъзнателно отидох до хола, защото знаех, че там ще видя снимката, на която сме аз, Брайън и родителите ми. Всички се усмихвахме и бяхме щастливи. Всички спомени се върнаха.

-Джес! - извика Брайън от кухнята.

-Идвам!

Върнах се в кухнята и Брайън ме погледна.

-Къде изчезна?

-Много ми липсват, Брайън! - казах и няколко сълзи се стекоха по лицето ми.

-И на мен ми липсват, Джес! И то много. Но няма как да върнем времето назад. - отвърна ми като хвана лицето ми в шепите си и изтри сълзите ми.

-Обещай ми, че никога няма да ме оставяш. Винаги ще бъдем заедно, нали?

-Обещавам ти, сестричке. Никой и нищо няма да ни раздели! А сега ти предлагам да ядем, защото знам каква ставаш като огладнееш. - каза той и двамата се засмяхме. Седнахме на масата и започнахме да се храним.

-След 2 дена започвам училище. - проговорих след кратката тишина.

-Супер!

-Щом казваш. - казах и се засмяхме.

-А аз другата седмица се дипломирам.

-Какво мислиш да правиш след това?

-Продължавам да съм треньор на мотопистата. Това ми беше мечтата и не мисля да се отказвам.

-Започнаха ли да идват повече хора?

-Да, между другото. В моя отбор имам няколко нови момчета.

-Много се радвам за теб. Искам да ме заведеш някой ден на пистата.

-Разбира се. Още утре ще дойдеш с мен. Повечето момчета са колкото теб. Може да се окажете в един клас.

-Супер.

***

На другия ден, по обяд с Брайън отидохме до мотопистата. Беше...голяма. Мога да кажа огромна. Имаше няколко момчета, които караха, а ние седяхме на оградата и ги наблюдавахме. Един мотор се приближи към нас и момчето на него свали каската си.

-Хей, Тони! - поздрави го брат ми. - Как е?

-Добре, тренер. Подготвяме се за есенния мотокрос. - отвърна момчето и погледна към мен. - А това кой е?

-Това е сестра ми. - отговори му Брайън.

-Джесика. - представих се и подадох ръката си през оградата. Момчето свали ръкавицата си и я пое.

-Тони. Приятно ми е. Брат ти ни е разказвал много за теб. - усмихна се топло той. Аз погледнах към Брайън объркано.

-Сестра ми вече ще живее тук.

-Значи може да сме в един клас? - попита ме Тони.

-Предполагам. - отвърнах му.

-Много ми е приятно да си говорим, но трябва да продължавам с тренировката.

-От отбора само ти ли си тук? - попита Брайън.

-Мисля, че видях и Джак по едно време. А, ето го. - каза Тони и посочи мотора, приближаващ се към нас. Въпросният Джак слезе от мотора и свали каската си. Беше много...красив. Страшно красив.

-Здравей, тренер! - поздрави момчето.

-Здрасти, Джак. Това е сестра ми. Джесика. - каза брат ми като ме посочи.

-Аз съм Джак. - отвърна ми, а аз се усмихнах.

-Джес, това е най-доброто момче в отбора ми. Взима всички първи места на състезанията и печели цели първенства.

-Наистина? - попитах.

-Да. По-добър е и от мен. - каза Брайън и тримата се засмяхме. - Хайде да отидем до гаража. Трябва да взема някои неща. А на теб, Джак, приятна тренировка.

-Благодаря, тренер.

С Брайън тръгнахме към гаража, но Джак ме спря.

-Джесика, нали така? - извика той зад мен. Аз се обърнах и го погледнах.

-Да?

-Ще се виждаме пак, нали?

-Надявам се. - казах и двамата се усмихнахме.