In Love With A Motorist

44

Изчаках Ким и Тони да свършат разговора си, след което проследих Ким до тях. Може да ме помислите за луд, но няма да ги оставя да ми се измъкнат толкова лесно. Тя тъкмо щеше да отключва входната врата, когато застанах до нея. Тя ме погледна объркано, но след това се усмихна подло.

-Какво има, Джак? - попита тя и скръсти ръце пред гърдите си. -Липсвам ли ти?

-Не, точно. Хайде, няма ли да ме поканиш да влезем вътре?

-Знам какво искаш, Гилински! - отвърна Ким, отключи вратата и влязохме в къщата.

-Така ли? И какво искам? - попитах като се престорих на объркан и тя се приближи към мен.

-Заблуждавал си се толкова много време, че обичаш Джесика, но всъщност никога не си ме забравял. И затова в нощта на бала дойде при мен. - каза, убеждавайки ме, че това наистина е така, но лъжеше само и единствено себе си. Приближи лицето си към моето, но аз я отблъснах.

-Интересни фантазии имаш в главата си, Ким. - засмях се и тя свали усмивката от лицето си. -Как изобщо съм бил с теб?

-Как защо? Ние сме един за друг, Джак. И ти много добре го знаеш. Бяхме перфектни заедно. Създадени сме да изживеем живота си заедно. - толкова добре го изигра, че исках да повърна.

-Вярваш ли си? - свих вежди и тя ме погледна объркано.

-Какво имаш предвид? - отвърна ми с въпрос тя.

-Поне себе си успяваш ли да убедиш с тези твои думи? - изсмях се.

-Толкова си наивен... - поклати глава Ким.

-Щом казваш. - отговорих ѝ незаинтересовано. Тя започна да се оглежда и изглежда се напрегна. - Какво стана, Ким? Да не би да те разочаровах с думите си? Аз обичам Джесика! И никой не може да промени този факт! И тази игричка, която изиграхте онази вечер е временна. С Джесика ще оправим взаимоотношенията си. Бъди сигурна в това. - казах и си лепнах уверена усмивка.

-И откъде си толкова сигурен, че тя ще ти прости?

-Значи не отричаш, че вие стоите зад всичко това? - Ким не знаеше как да отговори на този въпрос. -Упс, някой падна в собствения си капан.

-Тони е виновен! Той ме накара! Изобщо нямаше да се занимавам с вас, но той ме изнуди. Когато дойде при вас, аз се промъкнах и сложих силна дрога в чашата ти. - призна най-накрая тя.

-Ето това исках да чуя. - отвърнах и извадих телефона от джоба си като го вдигнах високо. -И най-хубаво нещо е, че успях да запиша всичко.

-Махай се! Махай се от тук! - извика тя и аз излязох доволен от къщата на Ким. Веднага се насочих към болницата. Нямах търпение да покажа записа на Джесика и тя най-накрая да ми повярва.

Вървях по коридора на болницата към стаята на Брайън. Отдалеч се чуваше силният плач на Джесика. Забързах темпото си и я видях свита на земята.

-Какво стана, Джес? Защо плачеш? - питах бързо, след като клекнах до нея. Тя ме погледна бавно с кърваво червените си очи.

-Брайън. Той...събуди се, но... - не успя да довърши изречението си.

-Но какво? - продължавах да задавам въпроси.

-Той...не може да движи краката си. Парализирани са. - каза тя най-накрая и заплака още по-силно. Придърпах я към себе си и тя се сгуши в мен.

-Шшш, спокойно, миличка! Спокойно...