In Love With A Motorist

6

Стана време да се оправям за партито, затова отидох в стаята си и си облякох сини дънки и бял топ. Смених си обеците, сложих си малко грим и накъдрих леко косата си. Не изглеждах толкова зле. Облякох си и една жилетка, защото вечер ставаше хладно. Огледах се за последен път в огледалото и отидох при Брайън.

-Готова съм! - казах.

-Супер, хайде да тръгваме! Много си красива между другото.

-Благодаря ти! - усмихнах му се.

Излязохме от къщата и тръгнахме по алеята. След 5-10 минути бяхме пред къщата на Джак Джонсън. Силната музика се чуваше и отвън. С Брайън отворихме вратата и влязохме навътре. Беше задимено и миришеше на алкохол и трева.

Изведнъж Гилински се появи пред нас. С брат ми се поздравиха и Джак насочи вниманието си към мен.

-О, зубър! - засмях се.

-Не съм зубър, Джес. Нарича се ген. - отвърна Гилински и се усмихна широко.

-Щом казваш! Няма да споря с теб. - казах и се огледах наоколо. - Кейт тук ли е? - попитах го.

-Не мисля. - отговори ми той.

-Странно. Трябваше да е тук. След малко се връщам. - обърнах се към Брайън и той кимна. Излязох навън и набрах номера на Кейтлин.

-Хей, Кейт! Къде се губиш? - попитах.

-Няма да идвам, Джес. Нашите не ме пуснаха. - каза тя с тъжен тон.

-Сериозно ли? А аз дойдох само заради теб.

-Съжалявам. - извини се тя.

-Глупости, няма проблем! Ще поседя малко и ще си тръгна. - успокоих я.

-Това беше единственият ми шанс да се сближа с Джак Гилински. - отвърна разочаровано.

-Спокойно, Кейт. Ще имаш и други шансове. Гарантирам ти. - уверих я.

-Както и да е. Ще се видим утре на мотокроса. Приятно изкарване!

-Благодаря.

Затворих телефона и отново влязох в къщата. Брайън си говореше с група от момчета и забелязах Тони в тази група. Той също ме забеляза и ми помаха. Аз му се усмихнах и също му помахах. Освен него, не виждах никой друг познат. Седнах на дивана и се взирах в една точка. Нямах настроение, не исках да се забавлявам. В Лос Анджелис бях купонджийката на гимназията, в която учих, но откакто мама и татко починаха, не съм същото момиче, което бях. Докато седях, всички спомени с родителите ми се появиха в главата ми. Исках да си тръгна, колкото се може по-скоро от тази къща. Тъкмо щях да ставам когато Гилински се настани до мен на дивана.

-Скучно ли ти е? - попита ме той.

-Малко. - отговорих.

-Искаш ли да излезем навън? - попита ме отново. Мислих дали да си тръгна или да изляза навън с него. "Може пък да ми се отрази добре" - казах си.

-Добре. - отвърнах. Взехме си по една енергийна напитка и излязохме в задния двор. Седнахме на малката поляна и отворихме кенчетата си.

-Искам да те питам нещо. - казах направо.

-Какво?

-Дочух, че не се обвързваш. Вярно ли е? - попитах.

-Защо? Да не би да имаш нещо на предвид? - повдигна игриво вежди и се усмихна широко.

-Не. - отговорих му веднага като поклатих глава. Той се замисли и погледна надолу. - Ако има някакъв проблем... - започнах да говоря, но той ме прекъсна.

-Не, спокойно. Имах връзка с едно момиче. Обичах я много. И тя ме обичаше, уж. Но я хванах в изневяра в собствената ми къща. Заболя ме много, защото чувствата ми към нея бяха наистина силни. Тогава си казах, че не искам да се обвързвам повече. Това не е за мен. - каза последно той и се засмя леко.

-Ние момичетата сме страшни кучки. Признавам си. Но и вие не ни отстъпвате.

-Не сме еднакви. Както и да е. Това е причината, поради която съм решил да не се обвързвам. Сега единствената ми цел е да стана най-добрия моторист в града. - каза Джак.

-Силно се надявам това да се случи някой ден. - усмихнах му се топло.

-И аз искам да те питам нещо. - каза той и аз кимнах. - Защо се премести да живееш тук. От Лос Анджелис в Спрингфийлд. По принцип е обратното. - засмя се.

-Ами... - започнах да обяснявам, но буца застана в гърлото ми и не можех да кажа и думичка. Очите ми се насълзиха и започнах да треперя леко. Защо все още не мога да се отърся от това нещо, мамка му?!

-Всичко наред ли е, Джес? - попита ме Гилински. Мълчах кратко време, но накрая проговорих.

-Родителите ни катастрофираха и за жалост не можаха да оцелеят. Наложи се да дойда тук, при Брайън.

-Аз...много съжалявам! - каза той и ме прегърна. Защо това ме успокои?

-Благодаря...