In Love With A Motorist

38

5 месеца по-късно...

Всичко, което исках, се сбъдна. Исках нормален живот, това и получих. Тони не влезе в затвора, защото баща му имаше всички пари на света и подкупи съдията, но от тогава не ни е занимавал. Кейтлин не спира да ми се извинява, но не мога да и се доверя отново. Единствено запазихме добрите си взаимоотношения. Ким просто изчезна и никой не знаеше нищо за нея.

Спечелих си и добра приятелка. Натали - сестрата на Тони. В началото ми беше трудно да споделя каквото и да било с нея, защото все пак беше от семейство Лопез. Всички там бяха луди, но тя се различаваше от тях. За тези пет месеца ми доказа много пъти, че можеше да ѝ се има доверие. Да, беше по-голяма от мен с няколко години, но въпреки това се разбирахме много добре и намерихме общи неща.

Да, всичко беше перфектно. Докато не дойде и втория най-мрачен ден в живота ми. Не мислих, че толкова лоши неща могат да се случат в живота на един човек.

Събудих се и направих сутрешната си рутина. Облякох се и застанах пред огледалото, за да оправя косата си. За момент се обърнах и погледнах към гардероба си, където беше закачена роклята ми за довечера. Щяхме да имаме пролетен бал. Това беше нещо ново за мен, тъй като в Лос Анджелис не правихме такива неща. В този момент Брайън влезе в стаята ми и ми се усмихна.

-Хей! - поздрави ме той. -Довечера с Теса ще ходим извън града.

-Добре! Значи ще се видим чак утре? - попитах.

-Да. Сега отивам на мотопистата. Трябва да се срещна с едни хора. - обясни брат ми.

-Добре. - отвърнах и той дойде до мен като ме целуна по челото.

-Обичам те, сестричке!

-Аз теб още повече! - отговорих му с голяма усмивка.

Оправих се и отидох на училище. С Джак се чакахме отпред, след което влязохме заедно в стаята. Всички бяха развълнувани за пролетния бал и постоянно си шушукаха нещо. Особено момичетата.

-Всяка година ли е така? - попитах и се засмях.

-Да. Това е едно от най-големите събития в Спрингфийлд. Всички се вълнуват супер много. - отговори ми Джак. -А ти? Не се ли вълнуваш? Все пак ще ходиш с най-прекрасното момче в този град. - усмихна ми се той и хвана двете ми ръце.

-Обичам скромността ти! - отвърнах му.

-А аз обичам теб! - каза той и ме целуна нежно по устните. - Ще те взема в 7. - проговори Джак, след като се отделихме от целувката. Аз кимнах и звънецът изби.

***

Стана време да се оправям. Влязох в банята и след като бях готова се върнах в стаята си и облякох анцуг и суитчър. След това изсуших косата си и направих грима си. Накъдрих косата си и взех роклята си. Беше къса, в цвят шампанско, с презрамки. Последно я носих на рождения ден на баща ми - два дена преди катастрофата, в която загинаха.

Облякох се и се огледах в огледалото. Не изглеждах толкова зле. Обух високите си обувки и в този момент на вратата е звънна. Отворих и Джак седеше пред мен в цялата си прелест. Беше облечен в черен костюм, с папионка, а в ръката си държеше малък букет. Когато ме видя, устата му образува буквата "о".

-Ехо! - помахах с ръка пред лицето му.

-Аз...извинявай, п-просто си...много красива. - отвърна, заеквайки и ме огледа от глава до пети.

-Ти също си много красив! - усмихнах му се и го целунах. След това влязох вътре, взех си чантичката и с Джак тръгнахме към училище.