In Love With A Motorist

2

Понеделник и училище - най-лошата комбинация, която може да съществува. Мразя да ходя на училище, мразя да карам часове, мразя учителите, мразя клюките и драмите в училище. Рядко намирам хора, които да се държат нормално на това място. Поне в Лос Анджелис беше така, но не вярвам тук, в Спрингфийлд, да е нещо по-различно. Не отивам с големи очаквания.

Когато се оправих, отидох в кухнята и видях Брайън да седи на масата и да пие кафе.

-Добро утро, Джес! - поздрави ме той.

-Добро да е!

-Развълнувана ли си за първия си ден в училище? - попита ентусиазирано Брайън.

-Развълнувана? По-скоро отвратена. - отговорих.

-Хайде, Джес, признай си! Училището не е толкова зле.

-Да бе! Радвам се, че ми остава само още една година и този ад ще приключи. - отвърнах.

-Може пък да ти хареса. - добави брат ми.

-Не мисля.

-Добре, няма да споря с теб. Хайде, ще те закарам. - каза той и аз кимнах. Взех си раницата и с Брайън излязохме от къщата и се качихме в колата. Той потегли и след кратко време бяхме там. -Късмет!

-Ще ми трябва. - казах и се засмях.

Влязох в сградата и се насочих към класната ми стая. Вратата беше затворена и когато я отворих и влязох през нея, погледите на всички бяха върху мен. Всички момчета се бяха събрали в единия ъгъл на стаята, а в другия бяха кифлите. Останалите седяха по местата си. Забелязах момчето, с което се запознах вчера на мотопистата. Мисля, че името му беше Джак. Русото момче, което седеше до него му подшушна нещо и се засмяха. Ето затова не харесвам училището. Забелязах няколко познати момичета, с които бях излизала лятото и им се усмихнах и им помахах.

Имаше свободно място до едно момиче и реших да седна до нея.

-Хей! - поздравих я и се усмихнах. -Мястото свободно ли е?

-Разбира се! Заповядай! - отвърна мило тя и посочи мястото до нея.

-Аз съм Джесика, между другото. - представих се.

-Кейтлин.

С Кейтлин започнахме да си говорим, за да се опознаем, но русокоското и Джак решиха да прекъснат разговора ни.

-Здравей, новата! - каза русото момче.

-Името ми е Джесика и, ако обичаш, не ме наричай "новата". - изсъсках.

-Добре, добре. Извинявай. Аз съм Джак. - представи се. И той ли е Джак? - А това до мен също е Джак. - каза като посочи момчето, което аз вече познавах.

-Знам. - отговорих и се усмихнах самодоволно. -Но ще ми кажете ли как да ви различавам?

-Аз съм Джонсън, а той Гилински. - отвърна русокоското. -А вие откъде се познавате?

-Тя е сестра на Брайън. - каза Гилински.

-Ясно. Малкото момиченце на батко, а? - подигра се Джонсън и двамата се засмяха. Аз се изнервих и се изправих.

-Няма да се бъркаш там, където не ти е работата. Ясно? - казах през зъби.

-Спокойно! Леле, човек да не каже нещо. - засмя се Джонсън, а аз се изсмях сухо и си седнах на мястото. Те се махнаха и се обърнах към Кейтлин.

-Доста си смела, за да се опълчиш на Джак Джонсън. - каза Кейтлин.

-Просто ме дразни. Не харесвам хора като него.

-Той е най-големия задник в гимназията. Самочувствието му е до небето, защото родителите му са най-богатите в града. Държи се ужасно с всички. Спал е с почти всички момичета от училище, а после се прави, че не ги познава.- добави Кейтлин.

-Ужас, какъв идиот! Този Гилински е същия, а не прилича на такъв. - отвърнах.

-Държи се така само когато е с Джонсън. Иначе е много добър.

-Така ли? - попитах объркано Кейтлин.

-Да. Всички момичета са луди по него. Той е мил, забавен и умен. Отличник е на випуска. - отговори.

-Еха! Интересно. Ще се радвам да го опозная. Явно има какво да се види от Гилински. - казах и се засмях.