In Love With A Motorist

25

Гл.т. Гилински

Няколко дена по-късно...

Днес имахме състезание, затова в ранните часове бях на мотопистата. Състезанието щеше да започне след около половин час. Бях в гаража, облечен с екипа си и оглеждах мотора си, за да видя дали всичко е в изправност. Докато оправях някои неща, чух стъпки зад себе си.

-Ехо? - чух най-сладкия глас на света, обърнах се и видях Джесика, подпряна на стената.

-Хей! - отвърнах ѝ и отидох до нея като я целунах нежно по устните.

-Готов ли си да ги размажеш? - попита като малко дете и аз се засмях.

-Сега като те видях, се почувствах още по-готов. - усмихнах ѝ се и хванах двете ѝ ръце.

-Добре, оставям те да се подготвяш. Ще се видим после. - каза тя, след което ме целуна и тръгна, а аз продължих да оправям мотора си. По едно време Тони и още няколко момчета, които не познавах, дойдоха в гаража.

-Подготвяш ли се, Гилински? - попита Тони като се засмя.

-Вие какво правите тук? - попитах аз на свой ред.

-Просто решихме да наминем. - отговори той и всички започнаха да се приближават към мен.

-Какво правите? - след думите ми, Тони заби юмрука си в лицето ми и аз залитнах леко. Опитах се и аз да го ударя, но той ме изпревари. Заби още един път юмрука си, с който ме повали на земята.

-Няма да се закачаш с Джесика! Ясно ли ти е? Копеле такова! - извика Тони и всички започнаха да прилагат ритници в корема ми, главата и краката и след малко всичко ми беше мътно.

Гл.т. Джесика

-Е, какво е гаджето ти да бъде най-добрия млад моторист в града? - попита ме Кейтлин, след като се настаних до нея на скамейката.

-Дори и да не беше, аз пак щях да го обичам. - усмихнах се.

-Той...казвал ли ти е, че...те обича? - не очаквах този въпрос.

-Ами, не. Но за всичко си има време. - отговорих и чух някой да ме вика. Обърнах се и Брайън ми кимна да отида при него. Станах и отидох при брат ми.

-Какво има? - попитах объркано.

-Джак...пребили са го. - отвърна Брайън и всичко в мен се преобърна.

-Какво?! - побягнах към гаража и видях Джак да лежи на земята. Клекнах до него и хванах лицето му в шепите си, което бе цялото в кръв. При вида му, започнах да треперя и очите ми се насълзиха.

-Джак! Джак! - започнах да викам името му и той отвори леко очи. Опита се да помръдне, но изохка от болката.

-Добре съм, Джес. Не се притеснявай. - каза той едва-едва.

-Кой го направи? - попита Брайън, който също беше клекнал до мен.

-Няма значение! - отговори той.

-Мисля, че знам кой е бил. - отвърнах и Брайън ме погледна объркано. В този момент дойде линейка и качиха Джак в нея.

-Ще дойда след малко. - казах на Брайън. -Трябва да свърша нещо.

-Само не прави глупости, Джесика!

-Не се притеснявай. - отвърнах и той кимна.

Брат ми се качи в линейката и потеглиха към болницата. Аз се върнах в публиката и затърсих мръсника Тони. Забелязах го и отидох при него. Той ме погледна и се усмихна.

-Какво става, Джес? - попита той, сякаш нищо не се е случило.

-Ела да си поговорим. За малко. - опитах се да запазя спокойствие. Тони кимна и отидохме на място, където няма толкова много хора.

-Какъв ти е шибания проблем? - извиках в лицето му. Вече не успявах да сдържам гнева си.

-Хей, по-полека. Какъв проблем? Всичко е наред. - отговори ми най-спокойно той.

-Имаш някакви жестоки психически проблеми, момче! Отиди се прегледай! - отново извиках. - Защо направи всичко това на Джак? - при тези думи, Тони само се изсмя. - Отговори ми!

-Това е само началото, мила моя Джесика! - отвърна той и се приближи до ухото ми, а аз стиснах ръцете си в юмруци. -Ти ще бъдеш моя! - каза бавно Тони, след което си тръгна.

-Няма да бъда твоя! Никога! - извиках след него, но той не реагира по никакъв начин.