In Love With A Motorist

14

На другия ден изписаха Джак от болницата и тримата с майка му и Брайън отидохме у тях. Майка му беше оправила леглото му и той си легна, а с Брайън седнахме около него.

-Боли ли те? - попитах.

-Малко. След 2 дена ще съм супер. - засмя се Гилински.

-Брайън, има ли камери в гаража? - зададох въпрос и на брат ми.

-За жалост, не. Но уличните камери може и да хващат гаража. - отговори.

-Трябва да отидем до общината, за да ги прегледаме.

-Не се притеснявайте. Голяма работа. Случват се такива неща. - обади се Джак.

-Как така голяма работа, Джак? Размина се леко, но можеше и да ти се случи нещо по-лошо. - изнервих се.

-Важното е, че не се случи, нали? - усмихна ми се сладко той.

-Аз ще отскоча до общината да видя как стоят нещата. - съобщи Брайън.

-Аз ще остана още малко. - отвърнах. Брат ми кимна и си тръгна.

-Благодаря ти, че остана. - каза ми Джак.

-Няма проблем. - усмихнах се и се приближих към него.

-А защо всъщност остана? - попита и се засмя.

-Така или иначе нямам какво да правя. - отговорих. -Къде е баща ти, между другото?

-Ами той...напусна ни преди 1 година. Каза ни, че вече не го правим щастлив. - отвърна Джак тъжно.

-Какво?! Аз...съжалявам, Джак! - казах и го прегърнах, а той уви ръката си около тялото ми и си останахме така. Прегърнати. Защо започнах да го чувствам толкова близък? Започнах да усещам топлината, която усещам само с един човек - Брайън.

-Джес, искам да ти кажа нещо! - проговори Гилински след кратката тишина, която бе настъпила. Аз се надигнах и го погледнах.

-Да? Слушам те.

-Познаваме се от супер малко време, а се чувствам сякаш...мога да ти споделя всичко. Чувствам те...близка? - засмя се леко.

-Странно е, но аз усещам същото. - признах и също се засмях. - Действаш ми по странен начин, зубър. - казах, а през цялото време Джак обхождаше лицето ми с поглед и накрая се спря на устните ми. Взираше се известно време в тях, след което започна да се приближава бавно към мен. Исках да ме целуне. Изгарях от желанието да го направи. Колкото по-близко беше до мен, толкова повече усещах топлия му дъх. В момента, в който Джак щеше да слее устните ни, някой почука на вратата и след това майка му влезе през нея и ние запасихме дистанция един от друг.

-Елате долу. Направих за хапване. - каза тя, усмихвайки се широко.

-Аз ще тръгвам. Трябва да си науча за утре все пак. - засмях се нервно, а Джак не спираше да се взира в мен. -Ще дойда утре да ти дам уроците. - погледнах към Гилински и той кимна. - До скоро! - казах последно и си тръгнах.

Гл.т. Гилински

С майка ми слязохме в кухнята и започнахме да се храним.

-Не съм виждала това момиче никога. - проговори тя.

-Нова е. Наскоро се е преместила в Спрингфийлд. Сестра е на Брайън. - обясних.

-Ясно. Изглежда много добро момиче. - усмихна се майка ми.

-Да, така е. - казах и не усетих как съм започнал да се усмихвам.

-Ти да не би да я харесваш? - попита тя и повдигна вежди.

-Не! Разбира се, че не! - отговорих категорично.

-Добре де. Просто попитах. - каза мама, засмя се и продължихме да се храним.

Започнах да си мисля разни неща. А ако наистина започвам да я харесвам. Никога не съм се чувствал така с момиче, освен с Ким - бившата ми приятелка, която ми изневери. След нея излизах с доста момичета, но никоя от тях не ме накара да се чувствам по този начин. Но Джесика се появи. Ако майка ми не ни беше прекъснала, щях да я целуна. Тя също знаеше, че щях да го направя, но въпреки това не се отдръпна.

Знам само едно нещо в момента - искам да прекарам колкото се може повече време с нея, за да разбера какво точно чувствам, когато е около мен.