In Love With A Motorist

50 - The End

Гл.т. Гилински

Не можех да осмисля всичко, което се случи. Първоначално, когато Джесика ми каза, че Брайън се е самоубил, не повярвах. Нямаше как да повярвам. Не мислих, че може да стигне до това положение. Момичето, в което съм влюбен беше толкова съкрушено. Мразех да я виждам така. В очите ѝ забелязах, че и последната капка живот, която бе останала, я нямаше. Изпарила се е. Опитвах се да бъда до нея, колкото се може повече време, но тя ме отблъскваше. Сякаш беше построила стени около себе си. Трудно можех да се докосна до нея и буквално, и преносно.

Опитвах се да говоря с Джесика. Но за жалост не успявах. Не исках да я оставям сама в тази ситуация, но тя не ми позволяваше да ѝ помогна. Нямаше си никой, знаех много добре това. Тя също го знаеше и въпреки това не ми позволи. Надявам се поне да знае, че винаги може да разчита на мен, за каквото и да било.

Какво стана със записа ли? Така и този запис не стигна до Джесика. Отлагах толкова много време и накрая какво? Това се случи. Нямаше как да ѝ го покажа в момента. Изобщо не я интересуваше. И я разбирам. Ако бях на нейно място, аз също нямаше да мисля за тези неща в момента.

Днес беше последния ни ден в гимназията и щяхме да видим резултатите от изпитите. Бях си набелязал един университет в Ню Йорк и още утре ще подам документи за кандидатстване. Исках да разбера какво ще прави Джесика за напред, но както казах по-рано, не успявах да говоря с нея. Сутринта, преди да отида на училище, се сетих как планувахме да отидем това лято някъде на почивка заедно, да кандидатстваме в един и същ университет, но уви всички наши планове се провалиха.

Когато бях готов, взех ключовете и телефона си и отидох на училище. Всички се бяха струпали на дъската с резултатите от изпитите ни. Изчаках да се пръснат малко, след което и аз застанах там. Проследих името си с пръст и видях, че всъщност резултатите ми са доста добри. След малко усетих някой да застава до мен. Обърнах се и видях Джесика. Тя ме погледна и забелязах подпухналите ѝ очи. Усмихна ми се леко и насочи вниманието си към дъската.

-Справил ли си се? - попита тя без да ме поглежда.

-Да, а ти? - отвърнах ѝ.

-Мхм. Доволна съм. - въздъхна и се обърна към мен.

-Успя ли да поспиш? - попитах тихо. Тя сведе глава.

-Как мислиш? - отговори ми с въпрос и аз издишах тежко. - Благодаря ти, Джак. За всичко! - добави Джесика.

-Винаги можеш да разчиташ на мен. Нали знаеш? - усмихнах се леко и тя кимна. След това тръгна, а аз не отделях поглед нея.

Гл.т. Джесика

Прибрах се и веднага седнах на дивана като зарових лице в шепите си. А сега какво? Какво се очаква от мен да направя? Как да продължа? По кой път да поема? Мислих доста и разбрах, че най-доброто решение е да започна живота си наново. Нови хора, нови приятели, ново аз. Нуждаех се от промяна.

Станах от мястото си и се приближих към етажерките над телевизора. Там бяха наредени снимки на семейството ни и прокарах пръст през тях.

-Защо ме изоставихте? Как ще се справя сама? Замислихте ли се? - разбира се, никой нямаше да отговори на всичките ми въпроси.

Взех лаптопа си и купих самолетен билет за Ню Йорк. Исках да се махна от този град колкото се може по-скоро. Най-ранният полет беше тази вечер. Тази вечер щях да изоставя стария си живот и да започна всичко наново...

КРАЙ

________________________________
Здравейте, хора! Благодаря ви, че ме подкрепяхте през цялото това време, в което писах тази история. Всеки един коментар, всеки един коментар ме надъхваше да пиша още, и още. Благодаря ви за това! ОБИЧАМ ВИ!❤️

П.П. Бихте ли искали да пусна продължение на историята? Ще се радвам, ако ми отговорите.😊❤️