In Love With A Motorist

28

Гл.т. Джесика

Вечерта с Джак щяхме да излизаме. Преди това обаче, реших да посетя Тони. Искам да го убия, лази ми по нервите.

Почуках на вратата на къщата им и след няколко секунди Тони ми отвори.

-Джес? Какво правиш тук? - попита изненадано.

-Може ли да поговорим? - отговорих му с въпрос като през цялото време не спирах да се усмихвам.

-Добре? - каза несигурно и ми даде път да вляза. -Всичко наред ли е?

-Нека да започна направо. В събота всичко ще приключи! Свърши ли състезанието, цялата тази война приключва. Независимо кой ще победи. Ясно? - изсъсках в лицето му. Той се изсмя и скръсти ръце.

-О, скъпа Джес, опитваш се да звучиш заплашително, но не ти се получава. - отвърна той.

-Мисля, че забравяш една малка подробност. - казах и той се намръщи.

-И каква е тя?

-Все още имам записа, на който разваляш мотора на Джак. - отговорих му.

-И какво? В съда ли ще го покажеш? - изсмя се отново той.

-Не, разбира се. Баща ти има много пари все пак. Безсилна съм пред вас. Ще го покажа във всички институции, които мислиш да посещаваш и следователно...да проваля бъдещето ти. Като за начало ще започнем от гимназията. - усмихнах се самодоволно аз, а Тони очевидно се стресна леко. - Какво ще кажеш? - попитах и повдигнах игриво вежди.

-Няма да го направиш!

-И защо не?

-Защото мога да те изкарам най-голямата кучка в Спрингфийлд! Не ме познаваш толкова добре, Джесика. Аз също мога да съсипвам животи.- каза Тони.

-Да, прав си. И това ми е една от грешките. Че се вързах на игричките ти. - повдигнах рамене. -Така, казах каквото имах да казвам. Сега ще тръгвам, защото приятелят ми ме чака. Чао, чао, Тони! - усмихнах се широко и му помахах. Тръгнах към вратата, но Тони ме стисна за ръката.

-Ще проваля живота на Джак, а ти...ти ще бъдеш моя. Запомни го, Джес!

-Не няма! - казах последно и си тръгнах.

Как може да е толкова противен? Как изобщо излизах с него в началото? Не може ли нещо в живота ми да бъде нормално?

Отидох на мястото, на което с Джак се разбрахме да се чакаме, а той вече беше там. Аз веднага го прегърнах и не се отделих от него за минута.

-Хей, добре ли си? - попита ме той.

-Да, просто...ми липсваше. - отвърнах срещу гърдите му и вдишах от парфюма му. След това седнахме в едно кафене, поръчахме си и след няколко минути поръчката ни дойде.

-Ще се нуждая от подкрепата ти в събота. - усмихна се Джак.

-Там съм! Сигурна съм, че ще го размажеш. - отговорих ентусиазирано. Започнахме да си говорим за съвсем различни неща и по едно време, до нас се появи момиче, с кестенява коса.

-Джак? - обади се тя.

-Ким? - Джак не изглеждаше приятно изненадан от появата на момичето. -Какво правиш тук? Нали замина с вашите в Ню Йорк.

-Да, но бизнеса на баща ми не потръгна. - отговори тя. Всички в този град ли са някакви бизнесмени?

-Ами, добре. - отвърна Гилински незаинтересувано.

-Ти...как си? Какви са тези рани по лицето ти? - попита "Ким". Коя е тя, за Бога?

-Не мисля, че те интересува. - отговори троснато момчето срещу мен.

-Добре...Аз...ще тръгвам. - каза момичето и си тръгна.

-Какво се случи току що? - дойде и моят ред да задавам въпроси.

-Това е бившата ми приятелка. Която ми изневери.

-Моля?! - почти извиках.

-Мразя я! Защо изобщо трябваше да се появява?

-Супер! Още един проблем в живота ни! - усмихнах се фалшиво.

-За какво говориш? - попита объркано Джак.

-Не стига, че трябва да се оправяме с Тони, а сега се появи и бившата ти приятелка ,която ще се окаже, че все още те харесва и ще иска да си те върне. - обясних.

-Дори да е така, няма да го допусна. Ще се справим заедно, чу ли? - увери ме той и хвана ръката ми. Аз кимнах с усмивка и продължихме разговора си от преди малко.